Може би същото е с куклата, макар и не толкова перверзно като привързаност към нещо, което няма мозък и сърце. Как ли бих реагирала, ако някой от синовете ми представи надуваема кукла като своя партньорка?
Това е всъщност само моята женска логика, която не допуска заместването на партньора с чучело. При мъжете явно е различно, доказват го производителите на надуваеми секс играчки, като наблягат на женските индивиди в цялото им расово и възрастово разнообразие.
Джун Кореа твърди, че освен своята надуваема жена, изследва и индустрията с човекоподобни кукли, както и хората, живеещи с тях.
„Пазарът се разраства все повече в световен план. Интересно е, че хората си купуват кукли не само за сексуални цели, но и за компания, давайки им идентичност. Куклите ги карат да се чувстват комфортно, дават им утеха, превръщайки се за тях в по-реални от реалните хора. Този феномен може да ви изглежда странен на пръв поглед също както и първото впечатление от моите фотографии. Може да си мислите, че съм луд, перверзен или умствено увреден. Както и да е, но ние не сме увредени, само много, много самотни. Мечтаем за компания, но сме плахи, с разбити сърца или антисоциални дотолкова, че да не можем да установим и да поддържаме отношения с хората. Затова куклите могат да бъдат нещо като домашните любимци за останалите хора.“
„Може да е след 10, но може да отнеме и само 5 години да видим прогрес в това отношение. Вярвам, че изкуството трябва да е готово за новите поколения и новите типове връзки и отношения, за новите емоции, морал и живот.“
От тези думи на Джун Кореа съдя, че той не приема статуквото си като временно, т.е. че не очаква един ден да изпрати куклата си в пенсия, за да отвори място за истинска жена в живота си. За него това е новият живот, в който нещо замества друго нещо завинаги, в случая все по-усъвършенствано подобие на истинския жив човек замества него завинаги.
Не е ли по-добре да дойде Апокалипсисът?
* Чл. 68 от трудовото законодателство, уреждащ заместването на временно отсъстващ работник.
