Зад кулисите на „Възвишение“

Александър Алексиев и Филип Аврамов са част от звездите в екранизацията по едноименния роман на Милен Русков

Лилия Илиева 08 October 2016

Снимка: Симон Варсано

От началото на тази година започнаха снимките на филма по романа „Възвишение“. Творбата на Милен Русков е продадена в рекордния до момента за нашите ширини тираж от 15 000 бройки, обявена е за съвременна класика още с излизането си, удостоена с Наградата на Европейския съюз за литература и наградите „Златен век“, „Христо Г. Данов“ и „Елиас Канети“. Текстът е драматизиран и се играе на сцената на Пловдивския театър. А сега над филма работят режисьорът Виктор Божинов („Под прикритие“), сценаристката Нели Димитрова (Love.net) и продуцентите Иван Дойков („Мисия Лондон“ и „Под прикритие“) и Оксана Шаламанова ("Ол Старс Ин"). Виктор Божинов, в скоби, е работил с режисьори като Режис Варние, Фолкер Шльондорф и братя Тавиани и за представителствата на Сони Пикчърс, Уорнър и Фокс в Русия. Актьорите, които участват, все още се пазят в тайна. Стана ясно, че Филип Аврамов ще играе ролята на Димитър Общи. След като надникна зад кулисите по време на снимките в Трявна, EVA разбра, че в ролите на главните действащи лица са Александър Алексиев и младият куклен актьор Стоян Дойчев. Ето какво ни разказаха някои от главните действащи лица, свързани с правенето на филма:

Милен Русков, автор на романа „Възвишение“

Аз съм съавтор на сценария. Участвал съм напълно там, където се формира историята и в начина, по който се разказва. Всички диалози минаваха през мен, защото българските сценаристи не са много добри в това. Но когато става въпрос как се снима и кой играе – това си е работа на режисьора. Според мен един филм е хубав, ако трогва зрителя и го разсмива, ако въздейства на чувствата му. Дори епохата и сюжетът не са толкова важни. Най-важното е да вълнува зрителите. Мисля, че сме го постигнали.

Според мен периодът на Възраждането е много интересен период. Това е една много живописна част от българската история, пълна с много пъстри, интересни, странни хора, едновременно авантюристи, идеалисти, смели и особени. Статуквото на Османската империя започва да се разпада и тя прилича на врящо гърне. Пълна е с много странни типажи, които по-късно, когато едно общество се нормализира, не биха могат да се появят. В българското Възраждане има много такива хора, които духът на времето изтласква на повърхността. Личности като Левски, Раковски, Ботев много трудно биха могли да се появят в България в друг момент. Това е било златното време за тях. Имали са висока кауза и са били смели в една среда, излязла от руслото, от рамките си.

Писах романа в продължение на две години на ръка в седем тефтера с кожени подвързии с писалка с мастило със стоманен писец, защото химикалките заяждат на всеки втори ред върху сегашните тетрадки с гланцира листа. Става много по-бързо от на компютър. Можеш да следваш мисълта си, без да прекъсваш. Писалките ми са най-обикновени, от 4 лв., защото скъпите ги правят от алуминий или друг метал и тежат. Нерядко съм сънувал героите и ситуациите, преди да ги опиша.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР