„Преди десет години, след като завърших висшето училище за приложни изкуства „Дюпере“ в Париж, кандидатствах за стаж при един от най-добрите френски керамици Лоран Мершан – разказва Екатерина Лашова. – Въпреки че в тази гилдия хората са много затворени, той ме прие в ателието си в малкото градче Сент-Фоа Ла Гранд до град Бержерак, в сърцето на Югозападна Франция.

Регионът е много красив с меандрите на река Дордона, с редуващите се поля и хълмове, с пътищата, които се вият покрай лозовите масиви и старинните замъци. Тази година реших не само да му погостуваме със сътрудничката ми Христина, но и да седна отново до него на грънчарското колело. В ателието му те всъщност са две – едно срещу друго – и се прилагат похвати, които са отпреди хиляди години. Упражнявахме техниката в продължение на 10 дни: как да застанеш, къде да бъде опората, какво да е правилното движение. Говорехме си за глината и за глазурите и времето минаваше неусетно. Французите пазят занаятчийските традиции и в този регион обичат да правят нещата по стар стил.

Бержерак е приятно място за разходка. В Стария град къщите са много типични, изградени от греди и кирпич. А са такива, за да можело в далечните времена, когато реката ги залее и разруши, хората да натоварят на каруца гредите и да си изградят къща на ново място. Сградите са изключително живописни и с цветните рамки и капаци на прозорците. В центъра, на площада, близо една до друга са статуите на воина поет Сирано дьо Бержерак. Не разбрах защо са решили да поставят и нова статуя, жителите на града никак не я харесват, но пък на старата често чупели носа. Няма обяснение.

По случай рождения си ден реших да почерпя френските си приятели и първо отидох на съботния фермерски пазар в Бержерак. Реших, че ще пазарувам от симпатичен продавач с малък щанд, отрупан с плодове и зеленчуци. Французинът попита откъде идвам и като разбра, че съм от България, възкликна на чист български: „Много яко!“ Оказа се, че имал приятел българин и изкарал цял месец във Варна.

От него купихме зеленчуци и изненадахме домакините си с прясна лютеница с различни по цвят домати. Нарязах отделно моркови и селъри, за да топим в моя специалитет – яйчен сос.

Французите без месо не могат и естествено, приготвихме шишчета по български с лук и чушка. Но ги изненадахме най-много с постните лозови сармички. Набрах лозови листа от малки диви лозички в гората, защото районът е пълен с лозови насаждения, но ги пръскат.