„Ако работех за телевизия, вече щях да съм в Турция, да съм започнала разследване“, казва ми Елена Йончева, чийто син още не е навършил четири месеца и тя е в отпуск по майчинство. И докато си седи вкъщи с бебето, подготвя книга с фотографии и текст от пътуванията й през последните пет години в Турция, Сирия, Сомалия, Израел и Украйна.
Елена винаги ми е импонирала най-много със своето светло спокойствие. Имам чувството, че нищо не е в състояние да я изкара от равновесие, да я уплаши, да я спре да направи каквото си е наумила. Така както възрастта не я притесни, когато се запъна да прави и ражда бебе. Така както си го и гледа това бебе – един великолепен син на име Теодор, който сякаш са го донесли и са й казали на Елена: „Я вземи да го погледаш това бебе за малко.“

Елена и приятелят й Пламен дори не са прекроявали лофта, където живеят, за да наместят там новопоявилия се член на семейството. Креватчето на Тео е в един ъгъл, ако може да се нарече ъгъл кътчето под скосени стени и куполовиден покрив, близо до изхода към просторната тераса, превърната в прелестна градина на покрива – с вечнозелени храсти, бели хортензии и билки.

От легълцето, щом се събуди, местят малкия в един ергономичен бебешки стол, който се поклаща леко от тежестта му. Или в ефирната бяла люлка, която един датски майстор на столове направил за сина си и тя станала такъв хит, че зарязал столовете и започнал да произвежда бебешки люлки. Впрочем в жилището на Елена, защото то е на Елена, на мястото, където е била къщата на дядо й, мебелите и осветителните тела са всички до един дизайнерски и за всеки тя може да разказва истории. Като например за столовете на Акиле Кастилиони, седалките на които са съответно от велосипед и от кабина на трактор.

Вкусът на Елена към интериорния дизайн и архитектурата са я срещнали с арх. Пламен Тодоров, този толкова всеотдаен татко на бебето Теодор. 

Елена казва, че преди да познава Пламен е харесвала проектирани от него сгради и специално е ходила да ги гледа. Дори и още докато е била спътница в живота на Сергей Станишев. По-късно, вече излязла от тази дълга връзка, се запознала с арх. Тодоров. Странно се получило – поканили я приятели на коледно парти в къща, на която Елена винаги се възхищавала, докато се разхождала из Витоша с кучката си Дана. На купона бил и архитектът, проектирал къщата – един от съдружниците в архитектурно студио Zoom, Пламен. Първо били приятели известно време. Но той явно не устоял на нейния чар, макар да е с 11 години по-млад. Както казваше Кайо Терзийски, мъж не може да се опази от жена, в чиито вени тече руска кръв. А Елена е половин рускиня по майчина линия.

И дали това, че руският й е майчин език, дали че е малка, руса и невинна, дали от това, че е истински смело момиче и опитен журналист, успя да спечели доверието на главорезите в Чечня и да снима един от най-силните си документални филми в района, където малцина се осмеляват да припарят. Впрочем в кариерата си на телевизионен журналист Елена Йончева направи най-добрите включвания от горещи точки на планетата – от мястото на военните действия в Ирак, направо под бомбите, които засипаха Багдад, в Сирия, в Нагорни Карабах, в Украйна... Заради документалните си филми от Майдана в Киев и от Донбас, показвайки двете страни на конфликта, на Елена и на още 387 политици, журналисти и анализатори с указ на президента Порошенко бе отказан достъп до страната. В списъка попадат журналисти от ВВС, „Ди Цайт“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, „Ел Мундо“, режисьорите Оливър Стоун и Емир Кустурица. Но това не е първият черен списък, в който Елена влиза. По същия начин след излъчването на филма й за Северна Корея й беше забранено да стъпва повече там.