Заки, както казват галено на Захари, носи името на брата на Мариел. Името му избрал най-големият, Антон. Лили пратила факс как ще кръстим детето, а баткото, който не познавал чичо си по никакъв начин, освен от разказите на Мариел, дал идеята бебето да е Захари. Захари Самсонов. Така се казва и днес, макар няколко години по-късно да станало ясно, че не е биологичен син на Мариел, а плод на изневяра на Лили с неговия приятел. Мариел обаче го приел като свой не само защото документите на истинския му баща били нередовни и не можел да ги използва за припознаване на дете, а защото Захари е „чудно дете“ и той го обича като свое.

Вече установила се в Южна Африка, Лили поискала децата да заминат при нея през лятната ваканция с опция да останат и за по-дълго време. Заради несигурността, свързана с падането на правителството на Жан Виденов през 1995 и свирепата инфлация в България. Антон и Виктор заминали с декларация, подписана от баща им. Оказало се обаче, че Лили вече е записала двете момчета там на училище и не правела никаква сметка да ги връща.

Междувременно един закон ограничил сериозно внасянето на яхти под 24 метра в Европейския съюз от страни извън него. И тъй като тогава България беше извън, това елегантно прецакало и бизнеса на Мариел с Испания. Озовал се сам-самичък – без децата си и без доходи. Това го принудило да се примири с липсата им – нямал възможност дори и себе си да издържа, камо ли момчетата.

И като че ли това не му стигало, за да е нещастен, та през 1999 година внезапно починал племенникът му, големият син на брат му. Д-р Николай Самсонов си отишъл точно за три дни от отравяне на кръвта. Оставил дъщеря на 3 годинки, Катето. И вдовица, с която Мариел намерил много общо и не само заживял с нея, а и се оженили.
Изненадващо, в гражданското не ги попитали дали не са роднини, тъй като се явили с еднаква фамилия – Самсонов и Самсонова. Малката Катя започнала да го нарича „татко“. Преживели заедно великолепни години, или поне така казва Мариел, който сякаш няма в речника си думи с негативен цвят. Но по ред причини, то всъщност е само една – се развели. „При тази разлика във възрастта – казва сега Мариел – от мен се очакваше друга финансова стойка. Но и до ден-днешен сме заедно и има още едно дете, което ми вика „тати“.

На въпроса защо всички деца се въртят край него, Мариел отвръща: „Мисля, че защото с мен се живее леко. Денят ми минава така. Чакай да си припомня един израз на Антон. А, имам емоционални експлозии, когато чашата прелива, но през останалото време толкова любов, близост и нежност има между нас, че това доминира и те кара да си спокоен, че нещата се нареждат. Имаме интересни разговори. Всички се увличаме по лодките и плаването. Плавали сме заедно, Антон е учил ветроходство. Изкарахме едно чудесно лято с десетметровата ми лодка „Самсон“ в Егейско море. Антон със съпругата му Енджи, техни приятели, присъедини се и Виктор с приятелката си, тогава беше една тайландка от голямото добрутро. Харесва ми кръгът на техните приятели, все по-мъдри и по-интересни. Музиката, която слушаме и правим, е обща.“

В момента 19-годишният Зак току-що се е прибрал се от плаване с лодката „Одесос“, построена по проект на Мариел и управлявана от 73-годишния д-р Куртев. „Благодарение на поканата на мой приятел Заки замина, защото, първо, той много помогна за строителството на лодката, и второ, защото всеки екипаж има нужда от балансьор. Зак беше поканен за трети човек. Качи се на борда в Санта Лучия и стигна до Таити.“ Мариел добавя, че това е много добре за най-малкия, тъй като той още търси себе си.

Вторият му син, Виктор, е намерил себе си в България, след като обиколи света като модел. Участва в тазгодишното издание „България търси талант“, но вече в дует с Момчил. С него се намерили в миналогодишния сезон на „Х фактор“, тогава като конкуренти. Имат идея за предаване за това как се става модел, което на практика ще е разказ на Виктор от неговия опит в моделството, направило го гражданин на света.

Първият, Антон, вече има свое семейство и един малък Самсонов – Баян, допълва картинката на многобройната фамилия. Баян „участва“ заедно с баща си, двамата си чичовци в строителството на последната 12-метрова яхта, която дядо му прави.

Мариел е готов да направи от дома си „кръчма“ или по-скоро да направи кръчма, за да не е домът му постоянно място за купон на все по-разширяващия се кръг от приятели на семейството. Той обича да готви, при това по стари рецепти. А у тях, на тавана, се ходи не само на ядене и пиене, на песни и танци до зори, а се остава с преспиване, понякога за няколко години, толкова широко е сърцето на домакина. Мариел разказва за приятели като Андро и Магда, които приютил уж за не повече от 10-15 дни, а останали с месеци и дори години в дома му.