„Към надежди и миражи тръгват всички екипажи“

Като завършил, Мариел имал възможност да остане в Духовната академия като асистент. Но той вече бил поел в друга посока. Бил построил първата си лодка. Впрочем още докато следвал, направил първия си опит – един катамаран. Негов приятел го научил да чете чертежи, които други правели по неговите, на Мариел, идеи. Първата яхта прекопирал от руско списание, втората си нарисувал сам. Докато бил войник, си я построил и след уволнението плавал с нея в Черно море. Като направил втората, се запознал с една много интересна личност – Стойко Стойчев от Пловдив, който организирал клуб „Пътешественик“. Той се доверил на Мариел да му начертае 12-метрова лодка и по този проект я построили. Станала, даже и плавали с нея. Така Мариел се свързал с още луди глави, заедно си направили матрица и от нея всеки един от тях си „извадил“ лодка. А Мариел, без да е учил нещо, свързано с конструирането на малки плавателни съдове и с използването им, се озовал вътре в бранша.

Първото му самотно плаване било с катамаран по Дунав през 1973 г. Пуснал го на вода във Видин и както е учил, отишъл да вика инспектор да го освидетелства, да вдигне българския флаг и да тръгва. Като дошъл инспекторът, като видял плавателния съд, направен почти от картон, рекъл: „Момче, единственото, което мога да направя за теб, е да кажа, че не съм те виждал.“ И Мариел тръгнал. Минал покрай Козлодуй, където очаквал да види как ударно се строи атомната централа. Но не – видял само една стена и някакъв човек да ходи край нея. Пристанал на кея в Никопол. И решил да си вземе документите, пък да иде на баня. Странно, минал покрай един тунел, в който десетки работници блъскали здраво. Отбелязал си, че в Козлодуй не видял такъв трудов подем, какъвто е наблюдавал тук. Ама първо да се поизкъпе, пък после ще се опита да разбере какво точно става. Оказало се, че банята е женска този ден, та много бързо Мариел се върнал към безистена. И там директно го арестували. Защото си заврял любопитния нос между милиционери и затворници, които строели новото МВР в Никопол. И било много подозрително някакъв тип с дълга коса и по-екзотично излъчване да проявява любопитство към тях. Пък и носел прекопирана карта на река Дунав на всичко отгоре! Това ако не е шпионаж, здраве му кажи! Остригали Мариел (безплатно, отбелязва той), казали му да си прибира катамаранчето и да си ходи откъдето е дошъл.

Така до 1986 г., когато Васко Куртев, вече фигура във ветроходството, заедно с брат му Неделчо решават да строят голяма и истинска яхта и се доверяват на младия самоук Самсонов за проекта. С такава лодка, построена по негов проект за брата на д-р Куртев, Мариел е изпратил на околосветско плаване най-малкия си син, който всъщност не е от него, но носи неговата фамилия и живее не в Южна Африка, където е роден, а с Мариел тук, в София.

„Двама имам, трима ми се водят, четирима ми казват „тати“

Да, освен дарбата Божия да рисува и после да строи лодки, Мариел притежава и дарбата да бъде баща. Казва, че интимността с децата вкъщи нищо не може да замести. Това, по думите му, е „безкрай от топлота и носи удовлетворение“.
„Имаше период, в който казвах, като ме питаха колко деца имам, че са двама синове, трима ми се водят, а четирима ми казват „тати“.

Всичко започва преди години, когато Мариел е треньор на женски отбор по ветроходство. Ходи по спортни лагери, включително и на ски. Така се озовал на лагер в планината с 12 момичета. Едно от тях било гадже на ръководителя на отбора. Мариел имал стратегия, само им взел телефоните, за да се държи на дистанция, да прави добро впечатление, но в София да може да им се обади. Започнал с Лили, с нея и завършил. Тя го пленила с това, че умее да стои зад гърба на мъжа каквото и да предприеме той. В неговия случай Лили го подкрепила в строителството на лодка. Помагала и с труд, не поставяла под въпрос начинанието му, което гълтало пари и време. С нея направили семейство, станали родители на двама синове – Антон и Виктор.

След едно пътуване до Америка по линия на „Екогласност“ Лили решила да не остава да живее в България. Мариел нямал такива мераци, още повече че след промените му се отворила възможност да строи яхти за Испания. В крайна сметка жена му намерила своя път и място в Южна Африка, където заминала с „едно великолепно момче, което работеше за мен“. Била вече бременна от това момче, родила третото си дете, Заки, в Южна Африка.