Къде живееш сега?

В колата. По пътищата. Днес съм тук, после заминавам пак. Никога не намирам докрай това, което ме задоволява. Когато съм се влюбвала, винаги е било с нещастен край. Или някой се влюбва в мен, а аз не толкоз и винаги приключва не добре. Не съм имала онази взаимната, винаги е със съмнение голямо. Животът ми дотук е един неонов куплет. Знам, че в този живот не съм за теб...

В другия живот вярваш ли?

Знам, че ще го имаме. Затова не пришпорвам и не търся на всяка цена. Когато съм готова за нещо, то се случва. Искам нещо да направя и не ми се получава. След време разбирам, че точно така е трябвало да стане. В момента на несполуката страдам, но после се радвам, че така са се стекли обстоятелствата. Господ си знае работата, той реди пъзела.

Най-важното е да си добър. Да си знаеш цената, да отстояваш себе си, но да си добър. От малко дете съм го осъзнавала. Вярвам в доброто. В очите на хората. Там гледам. Не си харесвам някого за това, че има хубави дрехи, прекрасна професия.

Разкажи ми свой сън, който помниш.

Ти направо ме удряш в десeтката! Нещото, което е вторият ми живот, са сънищата. Помня ги с месеци. Снощи сънувах, че отварям една врата на старата ни къща в Чепеларе. И на леглото лежи бяла котка с малко котенце. Днес ровя в съновника да видя какво означава – обградена съм от добри приятели. В повечето случаи сънувам кошмари. Най-хубавият ми сън е летене. Отидох на една планета, на която имаше кентаври. Беше малка планета, изключително чиста. Аз се озовах в нещо като оазис, нямаше светлина, само от звездите. Пих от някакво изворче вода, кристална. Другото, което съм сънувала, но вярвам, че не е сън, бе когато баба ми почина. Дойде и ми каза как се е случило.

Дали тя не е била най-близкият ти човек?

Сестра си смятам за най-близка, Светлана, разликата ни е само година и осем месеца. И племенника ми, който е на 9. С него имаме такава връзка, каквато нямат майка и син. Той пее, изключително артистичен е и иска да продължи това, което аз съм сложила на пътя си. Имам проверени в годините приятелки.

Кога ти е било най-трудно?

Бях щастливо дете и когато влязох в пубертета, бях все нещастна. Затворих се три месеца вкъщи и плачех постоянно. Труден пубертет изкарах.

Даваш ли си сметка защо?

Защото си имахме проблеми вкъщи. Със сестра ми, която е по-голяма, но беше болнава. Вярно, че израснах, нормализираха се нещата, но все пак преживяването остава.

А харесваше ли се, или имаше проблем да се приемеш?

Аз по-бързо се развих от връстничките си, по-едричка вървях. Имах комплекси, защото бях мъжкарана. Обичах да карам колело, да скейтвам, да играя с момчетата. Баща ми ми купуваше пистолетчета и камиончета, бях момчето вкъщи. И изведнъж започнах да се развивам като жена. Ужас! Трябваше да започна да нося сутиен, дойде ми цикълът преди на сестра ми даже. Беше драма, че трябва да слагам женски атрибути, което ме отдалечаваше от обичайната ми среда. Ти си се представяш като един човек, а съдбата ти поднася друг образ.

Не го празнувам. От осемгодишна. Тогава трябваше да го празнувам вкъщи и ме изпратиха да си купувам лимонада. Трябваше да взема девет големи бутилки и да ги нося наведнъж. На излизане от магазина се строшиха всичките. Срязах си ръката. Дойдоха ми гостите, а на мен ми беше много тъпо и казах, че повече няма да празнувам рожден ден. Обичам на този ден да съм някъде на затънтен плаж с още някого. Или в колата. Веднъж седях на една скала до Синеморец цял ден – станах на 30.

Какво означава за теб морето?

Аз си говоря с него. Съзерцавам го по изгрев и залез и тогава се чувствам най-слята с природата. От планината обичам високите места, да съм нависоко.

Спортуваш ли?

Напоследък само шофирам. Иначе като ми остане време, скачам с парашут, летя с парапланер, екстремна съм. Харесва ми да съм на ръба на живота.

Била ли си в действителност на ръба на живота?

Да. Преди две или вече три години с бившия ми приятел пътувахме за Чепеларе. По пътя, той караше тогава, колата изхвърча в трийсетметрова пропаст. Не знам колко време сме летели, колата се въртя и се озовахме в една река. Аз си направих белята, когато излизахме от колата през един процеп, нямаше и половин метър. Нараних си крака, прищипах нерв. Тръгнах да се катеря по остри камъни. В паниката си започнах да вадя нещата си от колата, измъкнах на гръб три големи раници. Полицията дойде след един час, линейка изобщо не дойде. Загубих си гласа от уплаха. Няколко месеца не можех да говоря. Казах си, че нито ще мога да пея, нито да играя и животът ми свършва дотук.

Имаш ли си покровител?

Мисля, че да, защото ми се случва за втори път да се разминавам на косъм. Или просто не ми е било време през тези дни. Но съм благодарна, че съм жива и се събуждам.