Малин Кръстев: Стана унизително да си талантлив
Младежкият театър изглежда напълно опустял – лято е все пак – и с Малин Кръстев бродим из коридорите му досущ като фантоми. Най-вече той, понеже е облечен в широка снежнобяла риза, която призрачно се развява
Ирина Иванова 21 August 2016
Докато вървим към гримьорната му, водим традиционния за сезона светски разговор на тема „Как прекарахте или ще прекарате лятото“. И разбирам едно – Малин може все още да не знае как точно ще прекара августовската си ваканция (трябва да внимава известно време след рутинната операция на херния, която претърпял наскоро), но с абсолютна сигурност знае как няма да я прекара – десет дни на хотел например. „Абсурд! Ще ме изгонят на третия ден, защото ще съм „изпохапал“ персонала. Аз два дни не мога да изкарам на едно място“ – казва ми актьорът. Малин някак се плаши от вакуума на лятото. През цялата година тича между представления, репетиции, снимки на филми и на „Господарите“ и изведнъж... лято. „Имал съм периоди, в които снимам два филма едновременно и участвам в представления. В такива случаи човек спи в колите, които го превозват от едното място до другото. Изморително е, аз затова съм 30 кила, но ми харесва. Този ритъм ме кара да се чувствам жив. Въпреки че сега вече стана някак унизително и да работиш, и да си талантлив... Някакви хора, станали известни с един телевизионен филм, ни наричат „мечки“. Не мога да приема този цинизъм. Един Захари Бахаров, един Владо Карамазов, един Юлиан Вергов са преди всичко много добри актьори, които работят много. Лошото е, че се насажда и у младите колеги такова отношение към нас. Обаче аз съм изгладувал своите години, работил съм и продължавам да работя, а не седя в парка да се жалвам с двулитрова бутилка бира в ръка“ – казва ми актьорът и спешно сменяме темата, защото тази очевидно му е горчива.
„Летовници“ е комедия и актьорът вярва, че филмът поне се движи в орбитата на култовите български комедии „С деца на море“, „Кит“, „Топло“ и т.н. Признава, че му е омръзнало от филми и сериали, които тиражират сюжети с насилие или разказват някакви семейни, слугински истории, или пък нищят истини и псевдоистини от близкото минало, свързани с Държавна сигурност и прочие. „Някои хора май се опитват да си купят индулгенция“ – казва той. Смята, че повечето от новите български филми съзнателно се правят с единствената цел да обикалят фестивали, защото режисьорите постепенно разбират, че каквото и да направят, какъвто и да е филмът им, той ще „прекара“ в киноразпространителската мрежа не повече от две седмици. Малин много се пали на тази тема. „В България – обяснява той – не можеш просто така да отидеш и да си намериш пари за филма, понеже все още не е приет законът за меценатството. Тук нямаме продуценти, а касиери. Държавата дава едни 15 милиона за кино, които няколко продуценти си делкат. Затова не ги наричам продуценти, а касиери, понеже оперират с държавни пари. Понякога техните заплати са същите като на режисьора, което е абсурдно.“
Самият той обича да пише и миналата година неговата пиеса „Семеен албум“ спечели Аскеер за съвременна българска драматургия. Има и сценарии. Казва, че като пише, си почива. Другият му начин за почивка е шофирането. Много обича да тръгне нанякъде с колата, без цел и посока! „Значи това е твоята медитация“ – казвам му. „Абе каква медитация! Аз да не съм будист! – смее се той. – Аз съм нервак.“
През август на Малин му предстоят 20 дни снимки в Боженци за филма „Възвишение“ на Виктор Божинов по едноименния и много успешен роман на Милен Русков. През новия театрален сезон пък ще го гледаме в две нови представления – „Сарабанда“ с режисьор Теа Сугарева в Театър 199 по пиесата на Ингмар Бергман, по която маестрото снима и последния си филм, и „Иванов“ по Чехов с режисьор Стефан Мавродиев на сцената на Младежкия театър. Актьорът обожава руския език и се учудва, че в България много хора допускат политическата конюнктура да им влияе. „Снимах един филм със сър Майкъл Кейн. Трябваше да му слагаме хартиена корона на главата. Изведнъж той се обърна към мен и на най-чист руски ми каза, че с тази корона прилича на нашия Симеон Сакскобургготски. Повечето големи актьори и звезди, с които съм работил – и сър Бен Кингсли, и Кейт Бекинсейл, и Джим Стърджис, – не просто знаеха руски, а казваха, че владеенето на този език е задължително за актьори на тяхното ниво, тъй като им позволява да четат в оригинал някои от най-великите драматургични произведения, писани някога“.
Лятото е сезонът на Малин и затова той определя себе си като „летен“ човек. Зимата никога не го е изкушавала. „Ходят някакви хора, нарамили по две дъски, на Витоша, да се пребиват и разправят: каминка, елхичка... Не. Аз веднъж съм се качвал на ски през живота си. Имаше един полет и... приключих с тази дисциплина“ – разказва ми той зимните си преживелици. А сега му е свободно, слънчево, денят е дълъг и прекрасен. Едни от най-славните му летни спомени са от дните, прекарани със сина му Борис, вече тийнейджър, на пуст плаж край село Езерец. Ходели само двамата на палатки, а там – нито ток, нито вода, нито нищо. Само море, пясък и те двамата. Другото му любимо лятно място е базата на Младежкия театър в Царево – каменна мелница от 17-и век, кацнала над морето, в чиито стени се разбиват вълните.