Мира Баджева - На 40, секси и сама

Избрахме дами, преминали 40, които по всички стандарти са секси, успели, независими. В сила ли са още същите очаквания на обществото към жените...

Ваня Шекерова 01 August 2016

Снимка: Васил Германов

 

Имаше един кратък момент, когато си казахме с мъжа, когото обичам, че ще правим дете. И в момента, в който стана „it’s official“, разбрах, че не мога да го направя, и дадох заден. Майката, същинската, трябва да е всеотдайна до смърт, да иска дете с всяка своя клетка, да е готова на всякакви саможертви за него, да й доставя удоволствие да ръфат парчета от тялото й всеки ден, и още, и още... Да знае, че в продължение на дълги години (а може би цял живот) няма да разполага със себе си, да си дава сметка, че сърцето й винаги ще се разхожда извън нея, че всъщност е неспособна да защити детето си – колкото и да се заблуждава или надява, че може да го (на)прави... Но моето естество е друго. Нe изпитвам нито доминиращия над всичко друго майчински инстинкт, нито свръхенергията, която той дава. Не съм правила аборт досега, организмът ми работи като часовник. Но не се чувствам готова за майчинство. Обратно – усещам се непораснала и инфантилна. Аз сама съм си детето. Всъщност съм и майката, и детето. Точно като дете ми се иска да продължавам да играя, да изследвам света, без да се интересувам от утрешния ден, да експериментирам, да взривявам граници и авторитети, да правя забранени неща, да съм спонтанна. Не е от егоизъм, а от желание да удължа младостта и удоволствието, да задържа чистата радост от живота заради самия него.

Отвратителна ми е идеята, че трябва да имам деца, за да има кой „да ме гледа“
Тайната на дългата ми връзка се корени в това, че през тия 25 години всичко изглеждаше временно и ние хем бяхме заедно, хем всеки си имаше собствен дом, където от време на време да остава сам. Това се оказа модел, с който не мога да се разделя – давам си сметка, че съм имала огромен късмет, защото въпросът е и чисто икономически. Сега се обичаме повече, отколкото в началото – аз самата съм учудена. И не става дума за отворен брак, а за уважение към другия, към свободата и личното му пространство... Четвърт век е много дълго време, през което може и да е имало някое кривване, но никога не е имало въпроси от упор, контролиране, панаири и скандали – това за нас е не само въпрос на интелигентност и деликатност, а и на чувство за самосъхранение. Заложили сме на онова, което ни свързва, а не на многото неща, които ни разделят. Защото сме и много различни – като поколения, като бекграунд и житейски истории.

Ей така станах на 45, без да знам какво точно ще ми се случи. Продължава да има много варианти пред мен – включително и за забременяване (ето, Елена Йончева роди на 51 г. – тя е чудесен пример за късно майчинство), но и за осиновяване, за помощ или попечителство на някое прекрасно дете... Има безброй варианти човек да се разшири и да приеме същества, които имат нужда от обич и грижа.

Отвратителна ми е обаче идеята, че трябва да имам деца, за да има кой „да ме гледа“. За да не остарявам сама. Не ме е страх от старостта, макар иначе да съм страхлива. Цял живот воювам със страховете си – имах дълги периоди на самоопознаване, на вглеждане и дълбаене навътре. Прекалено много въпроси си задавах, използвах най-различни инструменти по пътя – психотерапия, източни практики, медитация. Стигнах където исках да стигна. Разбрах за себе си достатъчно. Сега съм в мир със света и с мен самата. Може би защото се отказах от всичко повърхностно – най-вече от илюзиите си, че смисълът е някъде другаде, вън от мен. Смисълът се съдържа сам в себе си и ни е постоянно на разположение.

Харесването от „всички“ не си струва цената
Преди 5 години се сблъсках челно с фундаменталния страх от смъртта – баща ми умираше бавно и мъчително, с години, и те бяха най-поучителните в живота ми. Тогава се срещнах с вътрешните си демони и пак тогава се смирих – а това ме направи спокойна за бъдещето. Човек може да програмира поне частично смъртта и старостта си – приемайки онова, което не може да промени, и отказвайки се навреме от нещата, които зависят от него и които го повреждат. Постепенно се научих да се грижа за себе си, да внимавам какво ям и какви мисли допускам в себе си. Не живея скотски, не се саморазрушавам – това е моята инвестиция в бъдещето. Относно старостта, разбира се, няма гаранции, но ако не искаш да тежиш на другите и се стремиш да остарееш с достойнство, трябва да си подсигуриш необходимите средства за посрещане на старостта – точно както са нужни средства за отглеждане на дете. 

« предишна страница следваща страница »
16 КОМЕНТАРА
16
Николай Райчев
13 June 2020, 09:23

Разбрах какво е истинското щастие чак когато децата ми се появиха. Обществото не трябва да държи сметка на някой, който е решил да няма деца, това си е лично негово нещастие, което дори няма да осъзнанае. Този парадокс е необходим на жертвата на собствените си философии, за да не се самоубие, осъзнавайки грешката и жалкия си живот. Със сигурност никой не е прав да съди дамата, тя сама се е осъдила.

15
Явор
07 June 2020, 02:24

Едно създание,което е Болно и не желае да се лекува

14
ТАНЮША
06 June 2020, 19:19

В НЯКАКЪВ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НЕ ЗНАЕШ КАКВО ИСКАШ.ТОВА НЕ Е ВАЛИДНО ЗА ВСИЧКИ,ПОНЯКОГА,КОГАТО Е КЪСНО ОСЪЗНАВАШ,ЧЕ ХОРАТА СА ГО ИЗМИСЛИЛИ И Е ТРЯБВАЛО ДА ВЪРВИШ ПО ПОЗНАТИ И ДЕЙСТВАЩИ ПЪТИЩА,Т.Е. ТРЯБВА ДА ИМАШ И СЕМЕЙСТВО,И ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА,ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК ,ЗА МИРА НЕ Е КЪСНО ОЩЕ,НАДЯВАМ СЕ ДА ОСЪЗНАЕ ТОВА.

13
Момчил
02 November 2016, 02:40

От психологическа гледна точка, тази хубавица е с много нерешени проблеми. И никога няма да ги реши. В тази връзка би било напълно уместно, всеки ден да благодари на бог, че е толкова хубава жена (a повечето българки са именно такива) и е успяла да развие интелектуалния си потенциял до възможния за нея максимум. Едно е сигурно. Kогато човек отива при психолог или се обръща към различни "вуду" методи, за да постигне така нареченото самопознание нещо не е наред. Нещо липсва. Картината на реалността е изкривена. Човек инстинктивно усеща това, но не е в състояние да си зададе правилните въпроси, камо ли да търси отговори. Едното без другото не може. Една от големите загуба за коя да е нация е онази при която жената обърната изцяло към себе си, егоист по природа, не може да продължи естественият ход на еволюцията. Отрича естественото си предназначение, което обаче в никакъв случай не може да бъде в противоречие с кариерата и радостта от живота. Но в това има и трагедия. Трагедията, че младите момичета виждайки всичко това, все още неориентирани(за онези чиито мозъчета не са промити от вредната идеология на феминизма) се превръщат в заложници на този модел, подражавайки му сляпо, догато се превърне в стил на живот. Накрая си играят на мъдреци увличайки с глуповати теории, представени с красиви слова нови жертви на собственото им нещастие, без дори да подозират за това. Застаряването на населението на коя да е страна е резултат от вредното влияние на такива персони.

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР