Имаше един кратък момент, когато си казахме с мъжа, когото обичам, че ще правим дете. И в момента, в който стана „it’s official“, разбрах, че не мога да го направя, и дадох заден. Майката, същинската, трябва да е всеотдайна до смърт, да иска дете с всяка своя клетка, да е готова на всякакви саможертви за него, да й доставя удоволствие да ръфат парчета от тялото й всеки ден, и още, и още... Да знае, че в продължение на дълги години (а може би цял живот) няма да разполага със себе си, да си дава сметка, че сърцето й винаги ще се разхожда извън нея, че всъщност е неспособна да защити детето си – колкото и да се заблуждава или надява, че може да го (на)прави... Но моето естество е друго. Нe изпитвам нито доминиращия над всичко друго майчински инстинкт, нито свръхенергията, която той дава. Не съм правила аборт досега, организмът ми работи като часовник. Но не се чувствам готова за майчинство. Обратно – усещам се непораснала и инфантилна. Аз сама съм си детето. Всъщност съм и майката, и детето. Точно като дете ми се иска да продължавам да играя, да изследвам света, без да се интересувам от утрешния ден, да експериментирам, да взривявам граници и авторитети, да правя забранени неща, да съм спонтанна. Не е от егоизъм, а от желание да удължа младостта и удоволствието, да задържа чистата радост от живота заради самия него.

Тайната на дългата ми връзка се корени в това, че през тия 25 години всичко изглеждаше временно и ние хем бяхме заедно, хем всеки си имаше собствен дом, където от време на време да остава сам. Това се оказа модел, с който не мога да се разделя – давам си сметка, че съм имала огромен късмет, защото въпросът е и чисто икономически. Сега се обичаме повече, отколкото в началото – аз самата съм учудена. И не става дума за отворен брак, а за уважение към другия, към свободата и личното му пространство... Четвърт век е много дълго време, през което може и да е имало някое кривване, но никога не е имало въпроси от упор, контролиране, панаири и скандали – това за нас е не само въпрос на интелигентност и деликатност, а и на чувство за самосъхранение. Заложили сме на онова, което ни свързва, а не на многото неща, които ни разделят. Защото сме и много различни – като поколения, като бекграунд и житейски истории.

Ей така станах на 45, без да знам какво точно ще ми се случи. Продължава да има много варианти пред мен – включително и за забременяване (ето, Елена Йончева роди на 51 г. – тя е чудесен пример за късно майчинство), но и за осиновяване, за помощ или попечителство на някое прекрасно дете... Има безброй варианти човек да се разшири и да приеме същества, които имат нужда от обич и грижа.

Отвратителна ми е обаче идеята, че трябва да имам деца, за да има кой „да ме гледа“. За да не остарявам сама. Не ме е страх от старостта, макар иначе да съм страхлива. Цял живот воювам със страховете си – имах дълги периоди на самоопознаване, на вглеждане и дълбаене навътре. Прекалено много въпроси си задавах, използвах най-различни инструменти по пътя – психотерапия, източни практики, медитация. Стигнах където исках да стигна. Разбрах за себе си достатъчно. Сега съм в мир със света и с мен самата. Може би защото се отказах от всичко повърхностно – най-вече от илюзиите си, че смисълът е някъде другаде, вън от мен. Смисълът се съдържа сам в себе си и ни е постоянно на разположение.

Преди 5 години се сблъсках челно с фундаменталния страх от смъртта – баща ми умираше бавно и мъчително, с години, и те бяха най-поучителните в живота ми. Тогава се срещнах с вътрешните си демони и пак тогава се смирих – а това ме направи спокойна за бъдещето. Човек може да програмира поне частично смъртта и старостта си – приемайки онова, което не може да промени, и отказвайки се навреме от нещата, които зависят от него и които го повреждат. Постепенно се научих да се грижа за себе си, да внимавам какво ям и какви мисли допускам в себе си. Не живея скотски, не се саморазрушавам – това е моята инвестиция в бъдещето. Относно старостта, разбира се, няма гаранции, но ако не искаш да тежиш на другите и се стремиш да остарееш с достойнство, трябва да си подсигуриш необходимите средства за посрещане на старостта – точно както са нужни средства за отглеждане на дете.