Новопостроените магистрали и от двете страни ни позволяват обядът или вечерята там да бъдат резултат от спонтанно взето решение. Честите ми ходения в Солун и приятелството с едни от сериозните ресторантьори ми дават възможност за обективна преценка на всичко, свързано с доброто прекарване, щом става въпрос за храна. Винаги съм сравнявал местния, леко консервативен вкус на кореняците солунчани с този на живеещите в Милано – еднакво традиционен и не много склонен към експерименти. Точно този вкус диктува и модата в ресторантьорския бизнес. Затова немалка роля изиграва и кризата, която няколко години съпътства южната ни съседка. Различни видове ресторанти, тип таверна или предлагащи любимите тук гироси и саджукаки (малки кебапчета), сменят интериорния си дизайн, но не и концепцията си. Странно е за град на море, където да си доставиш прясна риба не е проблем, че суши ресторантите се броят на пръсти.

Заради това че Солун е студентски град и по-голямата част от общежитията са в самия център, присъствието на млади хора в препълнените кафенета дава илюзията за нескончаема веселба, както и специфично усещане за безгрижие. Наличието на много студенти повлиява и на кулинарния тренд. Появилите се напоследък заведения за гурме бъргъри, като Foodporn и Be*, например, се конкурират с традиционните гирос и сувлаки. Тук е мястото да кажа, че за хубав бъргър препоръчвам Foodporn – вкусът на бестселъра им Mark Zuckerburger е още в устата ми.

Намиращият се в центъра и напомнящ за пловдивския Капана стар квартал Лададика обира не само туристическия поток, но е любимо място и на средната класа солунчани. Тук препоръчвам Full Tou Meze – много добра, нескъпа концепция с приятен дизайн и вкусна местна кухня. Бар Local пък е сборен пункт за хората на изкуството с по-сериозни изисквания към дизайна и любопитни към новостите в кулинарията.

Когато става въпрос за Солун, първата вечер за мен винаги трябва да бъде свързана поне с див лаврак, руфос или някоя стира. За тази цел ресторантите, на които мога да разчитам и почти винаги посещавам, са два и е много лесно, защото са един до друг. Grada Nuevo на приятеля ми Апостолис, собственик и на друг ресторант със същото име на втория ръкав на Халкидики в селцето Никити, е човек, който наистина обича работата си. До него е другият по-известен (поне според българите, които съм засичал там) 7 Seas / 7 Thalasses. Там спаначената салата с октопод е задължителна. To Elliniko е друго приятно заведение с местна кухня. Концепцията му е типична рожба на кризата, където разточителните и богати гръцки вечери (започващи от 22 часа) с големи и скъпи диви риби са заменени от повече мезета и предястия, а най-голямата риба е сардината.

Искам да обърна специално внимание на едно малко ресторантче, което съм сигурен, че ще задоволи всеки балкански вкус. Diavasi, намиращо се в самия център, е място, през което задължително минавам. Менюто е изключително сбито. Специалитетите гирос и саджукаки са запазили същото качество и вкус, както през далечната 1977 г., когато е отворено заведението. Няма да забравя първия път, когато си поръчах малките кебапчета – вкусът ме върна в детството, когато най-вкусното нещо беше просто кебапче в питка на селския панаир, на който всяка година ходехме с нашите.

Kritikos – същият, който познаваме от третия ръкав на Халкидики, е друг добър рибен ресторант с единствения недостатък, че се намира в далечния квартал Панорама, аналог на софийската Бояна. Той е подходяща алтернатива да опитаме известните спагети с лобстер, без да се налага да ходим до Урануполи.

Най-добрият ресторант в Солун за мен безспорно е един и неговото име е Duck Private Cheffing. Независимо че отвори врати в началото на тази година, за да попаднете в малкия, но с изключително вкусна кухня ресторант, е необходимо да направите резервация минимум две седмици предварително. Това, че се намира не в центъра, а близо до единствения в Солун мол „Космос“, е логично. Там са толкова добри, че локацията няма значение. Дизайнът, по-скоро приличащ на заведения от веригата  Relais & Châteaux, с отворената провансалска кухня, създава специфично настроение. Тук основни специалитети са месата от всички краища на света. Прясната риба не липсва, разбира се.

За десерт не може да не минем през Ble – заведението на моя приятел Макис, собственик на най-доброто място за сладки неща в Солун, по дизайн на Армани (същите дизайнери са правили и известната пекарна Princi в Милано). Приготвеният от френския шеф ванилов сладолед без захар едва ли ще успокои гузната ни съвест след поредния гурме уикенд в близкия ни Солун...

И нито стачката на фермерите, нито двата часа чакане на границата след последните великденски празници ще ни откажат да идваме тук отново и отново.

Spaghetti Kitchen препоръчва

Foodporn – http://foodporn.kitchen/
Full Tou Meze – t. +30 2310524700, [email protected]
Local – http://www.localthessaloniki.gr/en/
Grada Nuevo – http://www.gradanuevo.gr/
7 Thalasses – http://www.7thalasses.eu/en/
To Elliniko – t. +30 2310 250210
Diavasi – +30 231 022 0596
Kritikos – http://www.okritikos.com/
Duck Private Cheffing – t. +30 231 551 9333
Ble – http://ble.com.gr/