В Япония ли сте родена или в Белгия, попаднах на противоречиви сведения? И вкъщи Амели ли ви наричат или Фабиен Клер (от полицията биха ме похвалили за тези въпроси)?

Единственият сайт, в който няма грешка, е www.amelie_nothomb.com (истинско тържество на информационния и визуалния минимализъм – б.а.). Истинското ми име е Амели. Всички ме наричат така, включително в семейството.

От всичко, които съм чела от и за вас, имах усещането, че се храните само със сорбе от черешов цвят – нещо като Светия дух на изискаността (цитирам Фредерик Бегбеде). И изведнъж в „Носталгия“ разбрах, че обожавате прането. Откъде идва тази ваша страст?

Разсмивате ме! Когато бях на 17 години, тримата с брат ми и сестра ми заживяхме заедно. Четири години живяхме така. Бяхме си разпределили задачите. Моята беше прането. То ми стана страст.

Белгия, откъдето е семейството ви, е Мека на шоколада. В „Биография на глада“ определяте шоколада като най-близък до божествения идеал. Кой точно и къде да го открием?

Всички белгийски шоколади са превъзходни. Но любимият ми е „Кот д’ор“ – млечен с цели лешници. Лесно се намира.

Шампанското заема особено място в творчеството ви. В „Кралска воля“ отварят бутилки на всеки кръгъл час. Вие кога си сипвате шампанско?

Пия шампанско през ден. Обикновено чакам да стане 18 часът, за да започна. Идеалното е да го пиете с любимия човек. То е истински афродизиак. С доброкачествено шампанско можете да излетите много нависоко. То е моят начин да пътувам в космоса.

В интервю баща ви казва, че още в университета сте си направили визитки, на които пишело: Амели Нотомб, философ и писател. Какво бихте написали на визитките си сега?

Отдавна нямам визитни картички. Не знам какво бих написала на тях днес.

Много се забавлявах, когато в „Биография на глада“ описвате как инструкторите ви в американския летен лагер решават, че белгийци и българи е едно и също, направили са ви комплимент, че имате автентично българско лице, и за капак са ви поднесли кисело мляко. Как се чувствахте като българка?

Обожавах да съм българка. Обичам кисело мляко. Междувременно кръстиха една роза на мое име, розата Амели Нотомб (великолепна!). А България е страната на розите! Така че съм все повече българка!

Каква е тайната на вашите червила? Понякога, след дълго взиране в снимките ви, съм готова да се закълна, че цветът е един и същ, друг път оттенъците ми се струват различни. Винаги ли сте с червило?

Слагам си червило, откакто навърших 25 години. Избирам го като самурай – поглеждам го и се питам дали искам да умра с това червило. Ако да, взимам го.

Казвали сте, че имате невероятна памет. Кой е най-ранният ви спомен? Какво бихте искали да забравите?

Разказвам най-ранните си спомени в „Метафизика на тръбите“ – сцената с белия шоколад. Бих искала да забравя някои интервюта – и успявам.

Завиждали ли сте на някого и за какво?

Не, на никого не завиждам. Намирам живота си за страхотен, макар и не винаги лесен.

От какво ви е страх – крадци, самота, липса на любов, деня на незапълнения бял лист?

От нищо от изброеното. От авария в топлоснабдяването.

Какво бихте казали за Япония, страната, в която твърдите, че сте влюбена, но в която не можете да понесете да живеете? Кои са големите разлики между Япония и Европа?

Обширна тема. В Япония не ви задават въпроси. Това не се прави. Ако човек разбере, че не е съгласен с другия, веднага сменя темата. В Европа е обратното.

Какво е най-важното в целуването на ръка – все пак сте го преподавали на японски бизнесмени? На вас кога за последен път ви целунаха ръка?

Най-важното в целуването на ръка е погледът. В идеалния случай той трябва да бъде едновременно смирен и забит в очите на дамата. За последен път ми целунаха ръка в Милано преди две седмици. Не беше лошо.

В „Щастливата носталгия“ пишете, че раните в сърцето вместо да го закалят, го правят по-беззащитно. Какво ранява сърцето?

Вулгарността.

По какво изпитвате щастлива носталгия?

Главно по Япония. Но и по детството ми в Китай, Ню Йорк и т.н. И по времето, когато открих Франция – тази чужда страна.

Интервюто е взето със съдействието на издателите на Амели Нотомб в България ИК „Колибри“.