Следваща спирка...Сао Пауло

Качих се на самолета София-Мюнхен със свръхбагаж от апокалиптични очаквания. Докато за някои по-оптимистично настроени пътешественици, Бразилия извиква образи на вечно слънце, безкрайни бели плажове и красиви хора с шарени дрехи, аз предчувствах панически атаки в самолета, грабеж на първото южноамериканско летище, тропически бури и комари, които се хранят със синигери.

След затварянето на вратата на самолета от Германия обаче, знаех, че следващата спирка е в Сао Пауло и съм безсилна да се върна назад, така че просто се отпуснах в седалката и взех да се взирам в екрана, на който самолетът изминаваше по милиметър на два часа. Излезе от Европа, отсече главата на Африка, мина Атлантичесия океан и след 12 часа се озовахме в Сао Пауло.

Жега и палми

Държавата Бразилия посреща гостите си със запотени стъкла на ръкавите за самолета и мирис на море, а столицата Бразилия – с открито летище без врати и прозорци, палми и болезнено за ретините слънце.

Бразилия е гореща. Не толкова гореща, колкото асфалта в Приморско в края на август, но достатъчно гореща, за да превърне джапанката в обувка-икона за своите обитатели. Достатъчно гореща, за да не видите навън човек без шапка. И толкова гореща, че да не ви става хладно, докато се плацикате в басейн, дори да стоите вътре цял ден.

Градът е във формата на самолет и няма малки улички. В столицата на най-голямата южноамериканска държава, всичко е с голям мащаб. Прилепите са като язовци, улиците са минимум булеварди, кулите – минимум Черни връх, а площадите – минимум Черно море.

Пеша може да се разходите единствено в центъра, където ще видите модернистична, католическа катедрала, паметника на Кубичек и административните сгради на цяла Бразилия. От върха на телевизионната кула се вижда целият град, а от базара до нея човек може да гледа наживо капоейра шоу, да яде чурос и да пие сок от захарна тръстика. В зоопарка пък има капибари, които може да погалите.

Бразилия Сити има своя чар, но той е по-скоро хладен. Притегателен по-скоро с отчуждеността си, с огромните размери и неуютните улици.

Но само на час полет оттам, между няколко хълма на брега на океана, кипи живота на един град, който има навика да отвлича сърцата на туристите и да ги стиска в юмрука си докато не ги накара да се върнат при него втори път – Рио де Жанейро.

Туптящото сърце на Бразилия

Първите ми впечатления от Копакабана, покрай която профучаваме с такси, е огромната плажна ивица и хората със зелени, розови, сини, жълти и оранжеви гащи, които небрежно се шматкат по крайбрежната алея. В този край на света, Копакабана отдавна е изгубила репутацията си на най-якия плаж на света. По-добрият плаж е...Ипанема.

Вероятно свързвате това име само с джапанките на Жизел Бюндхен, но в действителност Ипанема е огромен плаж, на който денем лежат хиляди хора, поемайки бразилското слънце с пълни гърди, а нощем хората от фавелите, които са разположени по хълмовете около града, слизат надолу. Затова нощните разходки из Рио не са добра идея. Фавелите са местните гета (действието във филма „Градът на Бога“ се развива в една от тях), престъпността там обхваща всички нива: от почти целомъдрени обири на глупави туристи до търговия с наркотици, оръжия, проституция и прочие неща, в които не искате да се замесвате. В превод: ако сте супер ексцентрични и решите да се разходите из някоя от фавелите, рискът да останете без документи, вещи и дрехи е по-голям от този, който бихте поели ако оставите лаптопа си насред Столипиново.

Още отвпечатленията на Цвети и полезни съвети, ако планирате да посетите Бразилия, ще намерите в сп. JOY.