Иги Поп до ръба на лудостта и обратно
В Кан бе премиерата на документалния филм за пънк иконата Gimme Danger. И Иги Поп се постара дефилето му по червения килим да е съобразено с максимата „скуката е осмият смъртен грях“
Ирина Иванова 20 May 2016
Иги Поп и Джим Джармуш на фестивала в Кан
Култовият британски режисьор Джим Джармуш снима документалния си филм за пънк иконата Иги Поп Gimme Danger години наред. Известно е, че ако Джармуш се намира в радиус от 200 мили от мястото, на което Иги прави концерт, той задължително отива.
Известно е също, че и двамата са част от таен „клуб“, в който „членуват“ само още двама души – актьорът Джони Деп и нюйоркският татуист Джонатан Шеу, като и четиримата носят еднакви пръстени с череп. Какво ги свързва ли? Най-вероятно максимата, изказана от Джармуш, че „скуката е осмият смъртен грях“.
„Кръстникът на пънка“ е брутално честен пред камерата на британеца. Какъвто винаги е бил всъщност. „Защо толкова често споменавам пишката си в парчетата? Защото непрекъснато мисля за нея. Значи ако мисля само за нея, а пиша за нещо друго, няма да съм честен, нали така?“ – обича да казва той.
Той не само никога не е криел „огромния си талант за самоунищожение“ по собствения му израз, но дори дълбоко уважава този си талант. За него да живее по този начин – с всичките си пристрастености, зависимости, мании, с цялата си неистовост – е .... „въпрос на стил, като при Джим Морисън“. Все пак най-много се гордее с таланта си да оцелява. „В това съм гений – казва той. – Част от харизмата ми се дължи на факта, че съумях да остана жив.“
Част от детството на Иги преминава в парк за каравани, тъй като родителите му губят работата си и семейството е принудено да живее в каравана. Не му липсва нищо, напротив. Майка му и баща му го подкрепят и в най-екстравагантните му желания, като дори вземат заем да му купят барабани и му отстъпват спалнята си, най-просторната стая, за да ги побере там.
Баща му е учител, при това доста властен, и известно време Джеймс Нюъл Остърбърг, както е рожденото име на Иги, дори е нещо като отличникът на класа. До момента, в който ролята му омръзва до смърт – и на едно училищно тържество той се появява в женски дрехи и със сценично име Хиацинт. Шокът за всички е огромен. Никога след това Иги не пожелава да прибере „грозната си същност“ обратно в склада. Напротив, залага именно на нея, прави рок бандата „Игуаните“, с които се забиват в местен ъндърграунд клуб и скоро събират около себе си достойно общество – наркомани и грешни красавици.
Постепенно Джеймс Остърбърг от „Игуаните“ става просто Иги и приключва с живота си на обикновен човек. В средата на 60-те основава култовата си група The Stooges, която просъществува до 1974 г. , когато Иги окончателно е „всмукан“ от черната дупка на лудостта.