Хероинът и LSD стават най-добрите му приятели. Редовно пее надрусан до козирката, съблича се чисто гол на сцената, наранява се до кръв, удряйки се с палките на барабаните, изпада в делириуми, обявява, че ако някой му даде един милион долара, ще се самоубие пред публиката.

Демоничната, плашещата му страна обаче взема връх над светлата, когато на едно участие в клуб започва да дълбае с кухненски нож тялото си. Арестуван е за пореден път и изпратен в психиатрична клиника, където тържествено му поставят диагнози като маниакална депресия и биполярно разстройство.

От лапите на тоталния крах го спасява именно Дейвид Бауи, който му подава ръка и го връща към живота и музиката, продуцирайки два негови албума, вторият от които – Lust for Life (от англ. „Жажда за живот“) с гениалното парче The Passenger, превърнало се в емблематично за Иги, – има огромен успех. Иги продължава да е екстремен, истинско камикадзе на сцената, но все пак вече е спасен.

Сега Иги твърди, че е постигнал своя собствена нирвана. По грешния начин, разбира се, своя начин. През леглото му са минали стотици жени, като всички – от иконичната изпълнителка от 70-те Нико до плеймейтката Бебе Бюел, бивша жена на Стивън Тайлър от „Аеросмит“ и майка на актрисата Лив Тайлър – се кълнат, че Иги е сексмашина. Бебе дори прибавя, че въпреки ужасния му имидж той е толкова секси, че дори най-почтени и благовъзпитани момичета падали в лапите му, успокоявайки се: „Какво пък! Ако се изкъпе и се наспи поне една нощ!“  

Има два брака – първият, когато е на 21, продължава няколко седмици, а бедното момиче го напуска, защото „той не се къпе и вони на алкохол!“, а вторият – с японката Суши Асано – успява да се закрепи цели 14 години. Тя по думите на музиканта умее „и да го очарова, и да го изчука“.

Самият той заявява, че никога не би се оженил за актриса или за Лейди Гага и предпочита модели, групита или случайни жени. Настоящата му съпруга, Нина Алу, е стюардеса. Иги я среща през 1999 г. и разбира, че когато попаднеш на подходящия човек, не е никак трудно да бъдеш щастлив.

„Как си представяте аз в ролята си на знаменитост да отида на място с други такива, да ги прегърна и да викна „Хайде да купонясваме!“ – обича да казва той за подобни мероприятия като червени килими и фестивали. Наистина, Иги, не си те представяме! Затова и дефилето на Иги Поп по червения килим бе всичко друго, но не и съобразено с помпозността, строгите етикети и позьорско поведение. Та кой друг би се осмелил да мине по червения килим в Кан без риза, а чисто гол под сакото.