Култовият британски режисьор Джим Джармуш снима документалния си филм за пънк иконата Иги Поп Gimme Danger години наред. Известно е, че ако Джармуш се намира в радиус от 200 мили от мястото, на което Иги прави концерт, той задължително отива.

Известно е също, че и двамата са част от таен „клуб“, в който „членуват“ само още двама души – актьорът Джони Деп и нюйоркският татуист Джонатан Шеу, като и четиримата носят еднакви пръстени с череп. Какво ги свързва ли? Най-вероятно максимата, изказана от Джармуш, че „скуката е осмият смъртен грях“.

Премиерата на филма Gimme Danger бе на фестивала в Кан и за изненада на всички, Иги Поп мина по червения килим. Изненадахме се, защото никой не се осмеляваше да предположи, че ще дойде. Още повече след като музикантът обяви, че издаденият му през март албум Post Pop Depression е последният в кариерата му и че слиза от сцената. Още повече след смъртта на най-близкия му приятел и негова сродна душа Дейвид Бауи, чиято загуба му причинява дълбоко страдание. „Дейвид беше мой благодетел. Той ме спаси от самоунищожение в личен и професионален план, внесе светлина и малко добра карма в моя живот“ – казва Иги, който догодина ще навърши 70.

„Кръстникът на пънка“ е брутално честен пред камерата на британеца. Какъвто винаги е бил всъщност. „Защо толкова често споменавам пишката си в парчетата? Защото непрекъснато мисля за нея. Значи ако мисля само за нея, а пиша за нещо друго, няма да съм честен, нали така?“ – обича да казва той.

Той не само никога не е криел „огромния си талант за самоунищожение“ по собствения му израз, но дори дълбоко уважава този си талант. За него да живее по този начин – с всичките си пристрастености, зависимости, мании, с цялата си неистовост – е .... „въпрос на стил, като при Джим Морисън“. Все пак най-много се гордее с таланта си да оцелява. „В това съм гений – казва той. – Част от харизмата ми се дължи на факта, че съумях да остана жив.“

Част от детството на Иги преминава в парк за каравани, тъй като родителите му губят работата си и семейството е принудено да живее в каравана. Не му липсва нищо, напротив. Майка му и баща му го подкрепят и в най-екстравагантните му желания, като дори вземат заем да му купят барабани и му отстъпват спалнята си, най-просторната стая, за да ги побере там.

Баща му е учител, при това доста властен, и известно време Джеймс Нюъл Остърбърг, както е рожденото име на Иги, дори е нещо като отличникът на класа. До момента, в който ролята му омръзва до смърт – и на едно училищно тържество той се появява в женски дрехи и със сценично име Хиацинт. Шокът за всички е огромен. Никога след това Иги не пожелава да прибере „грозната си същност“ обратно в склада. Напротив, залага именно на нея, прави рок бандата „Игуаните“, с които се забиват в местен ъндърграунд клуб и скоро събират около себе си достойно общество – наркомани и грешни красавици.

Постепенно Джеймс Остърбърг от „Игуаните“ става просто Иги и приключва с живота си на обикновен човек. В средата на 60-те основава култовата си група The Stooges, която просъществува до 1974 г. , когато Иги окончателно е „всмукан“ от черната дупка на лудостта.