Домът е празник

Как семейството на Джуди Халваджиян, продуцент на предаването „Господари на ефира“, празнува Великден? Разказва ни жената до него Елена Димова, правнучка на големия български художник Златю Бояджиев

Елка Влаховска 29 април 2016

Елена Димова

Снимка: Венцислава Василева

В този дом събираме много хора. Чувствам го „мой“, нищо че живеем под наем. Свекърва ми ме научи да готвя семейно и по много. Тя живее в Италия, но провеждаме дълги разговори по скайп, в които тя търпеливо дава съвети. С майка ми и баща ми я наричаме Жената с голямото сърце, защото е много добър човек. С нея нямаме отношения като снаха и свекърва, чувствам я като приятел. Тя ме е научила на всички български и арменски ястия, които трябва да може да прави една домакиня. Майка ми също готви страхотно, но в съвсем друг стил – тя е по-скоро градска жена с малко време и много фантазия.

Мъжът ми е свикнал да яде нещата, направени от неговата майка. Той е живял с нея дълго време в чужбина, а арменец в Италия е направо диагноза. Италианците боготворят майките си и добрата кухня, а арменците държат много на семейния уют. Правилото вкъщи е хладилникът винаги да е пълен и винаги да има супа. Когато посрещаме гости, всичко се приготвя на ръка, домашно е и никога нищо не се купува готово отвън. Винаги има ордьоври, предястия, основни, супи, десерт. Масата трябва да е претрупана. Подготовката трае няколко дни, правя нещата с много любов. Джуди от своя страна готви убийствено вкусна паста, но предпочитам да не я прави той. Защото след него е... (Смее се.) Използвал е всички възможни тенджери и тигани, навсякъде из кухнята са хвърчали домати, подправки.

Част от удоволствието да се нахраниш е храната да бъде поднесена с хореография. Това е радост за душата и за окото, особено ако си ценител. А аз съм… и може би това е една от причините, поради които, след като работих 17 години в телевизията, направих толкова рязък завой. През годините моята най-близка приятелка от детството ме канеше да участвам в различни търговски проекти. И когато ме покани да направим Duka, реших, че това е марката, в която вярвам. Беше любов от пръв поглед. Това е шведски бранд, който създава предмети за дома със скандинавски дизайн. Усещам колекциите им с всичките си сетива, дори и с обонянието си, защото използват много естествени материали. Сериите са различни – и много елегантни за градския интериор, и в стил рустик за уют в извънградската къща. В лятната си колекция са вкарали доста необичаен микс от мрамор, дърво и стъкло. У дома има много от полъха на Duka. Обикновено празнуваме Великден вкъщи, но си спомням и страхотни моменти от детството ми в Пловдив. Баба ми, майката на баща ми, беше великолепен кулинар. Обичаше да събира голямото ни семейство в къщата ни близо до църквата „Света Богородица“, чиято камбана отмерва със звън всеки час, и е било толкова весело. В Пловдив са корените ми, това е толкова мое място!“

1 КОМЕНТАР
1
redji
01 май 2016, 01:26

Прекрасната Ели в прекрасният им дом.

ТВОЯТ КОМЕНТАР