Как се казва човек, който се грижи за лебедите – лебедар или лебедчия. А жена му – казват ли й госпожа лебедаршата? Докато бяхме в Сандански през уикенда, не успяхме да се запознаем с тези навярно симпатични хора, но ни разказаха как се е стигнало до учредяването на подобна длъжност.

Сандански има река, която минава през центъра му и парк, който върви край нея. Паркът е разкошен, добре поддържан, с фантастични дървета, сред които и няколко гинко билоба – от листата на този съвременник на динозаврите местните хора и здравословно живеещата руска общност си варят чай с идеята за дълголетие и вечно зелена памет. Има открити басейни, площадки за фитнес, чудесни алеи за джогинг и лениви разходки, продавачи на царевица и балони. Има и езеро. Голямо езеро, през което в летните месеци плуват водни колела, а целогодишно - лебеди и едроглави патици. Лебедите – май три двойки, били купени преди години. Някой много, много глупав човек наранил едната женска и тя умряла. Скоро към лебедовия рай от мъка се отправил и мъжкият. Тогава от общината решили да назначат въпросния лебедар/лебедчия, който да се грижи за птиците – да гледа някой да не им причини зло, да не им хвърлят неподходяща храна, да ги прибира вечер в къщичката им.

И това е само една от приятните черти на Сандански. Градът е жив, с много млади хора и деца, които изпълват главната търговска улица. Кафенетата и ресторантите на открито по протежение на реката са в гръцки стил, надписите на много от магазините също подсказват за близките отношения с гърците – границата е на хвърлей разстояние. Лежерно е и обикновено – слънчево. Водата е навсякъде – в коритото на Санданска Бистрица, в многобройните чешмички и минералните басейни. Басейнът в Интерхотел „Сандански“ е все така хубав, какъвто си го спомням отпреди няколко години, особено с възможността да се излезе директно в откритата му част и да се плува под звездите.

Интерхотелът е разположен на възможно най-доброто място – между Главната улица и парка, сутрин от стаите му се чува птиче пеене, баните му са хубави, стаите са с плътни пердета (мнооого важно условие според мен). В града, разбира се, има много други хотели, стаи под наем.

Отскочихме до бившата резиденция на Тодор Живков „Свети Врач“, която се намира над града сред прекрасен парк. През последните години сградата не се е разхубавила, напротив. Резиденциите на Живков, поне онези, които аз съм виждала, се отличават с особен неуют, а когато към това се прибавят и бръчките на времето – е, нещата не изглеждат китни. Най-красивото нещо там бяха два дървени паравана, изкарани безхаберно на терасата на ресторанта, в който салатата се оказа доовкусена с пластмасово топче. Мъжът ми го даде на сервитьора, за да го занесе на „майстора“. А, добре, каза момчето и го взе. Сюжетът нямаше по-нататъшно развитие. „Свети Врач“ обаче си има достойнства. Великолепна гледка. Езеро с патици. Тенискорт с жив плет. Голям покрит минерален басейн с малко хора в него. И паркът, паркът, въпреки че според местни хора и той страда от немарата. Заради неотстранен теч корените на няколко магнолии изгнили и дърветата загинали. Но също: тишина. Вълшебен въздух.

Вълшебния въздух го има и в Сандански, разбира се, който е изключително приятна посока за уикенд пътуване или за по-дълъг престой за релакс. Казват, че водата тук била добра за отслабване (макар че винаги съм смятала, че за отслабването е важно не каква вода пиеш, а каква храна не ядеш) и гарантирано – за добрия тонус на кожата и косата. До плажовете на Гърция разстоянието се взима за час и половина по хубавата гръцка магистрала като през лятото от града тръгват автобуси към морето, които ви връщат вечерта в Сандански. При лебедите и техния човек.