Луиза. Отлична работа в подземния свят

Адриана Попова 22 март 2016

В ролята на Орфей е Петко Венелинов с точна игра и визия, която би стояла чудесно и на екран

Луиза Григорова спокойно може да бъде причина за временна естетическа емиграция в Пловдив. С ролята на Евридика в постановката на Драматичния театър „Евридика в подземния свят” от Сара Рул под режисурата на Стайко Мурджев тя влиза в клуба на актрисите, заради които ще продължаваме да ходим на театър, въпреки тежките ни разочарования напоследък.

Евридика на Луиза е влюбена в музиканта Орфей, чаровен егоист - толкова познат от съвременността типаж, който обича музиката си малко повече от любимата си. И е леко раздразнен от факта, че тя така и не може да влезе в ритъм. В неговия ритъм. Разсеяната им любов ги води до брак, но на Евридика й е скучно на сватбата - защото няма интересни хора, и тя някак между другото бяга оттам. Среща непознат, който й дава писмо от починалия й баща с настоящ адрес – подземния свят. Евридика се озовава в Отвъдното, посрещат я бащата с цялата си незабравена любов, и Хорът на камъните, който задава ритъм на действието и създава сънно-зловещата атмосфера на Света на забравата. Накрая тя трябва да реши дали предпочита сигурността на смъртта или живота, в който няма нищо сигурно, дори мъжът, който твърди, че я обича.

Луиза Григорова е вярна в епизодите, в които Евридика се смее и вярна в епизодите, в които Евридика плаче. С чудесна дикция – колкото и да е невероятно, но в тази постановка никой не фъфли, всички говорят ясно и се чуват добре. Със завидна пластика – актьорите са работили със специалист, Бенита Примо, по изграждане на движенията си и цирковите номера, включително премятане на трапец. Елегантна и в синхрон с времето, Луиза не оставя съмнение защо за тази роля е номинирана за „Икар” 2016.

Всички актьори са точни, ритмични, добро оркестрово изпълнение. Минималистичните декори и забележителната работа с костюмите, особено на Камъните, на Марина Райчинова (също с номинация за „Икар”), вълнуващият „саундтрак” на Петър Дундаков, органично стоящата мултимедия и видео (Петко Танчев и Георги Вачев) правят от спектакъла качествено изживяване, може би донякъде бутиково, но такова, заради което си струва да се пътува до Пловдив. Ние успяхме да го видим при гостуването му в рамките на Софийския театрален сезон. В Пловдив ще се играе отново на 21 април.

P.S. Ако ще ходите в Пловдив, вижте и „Сестри Палавееви” (на 19 април) по романа на Алек Попов. Боряна Братоева и Мила Люцканова правят забележителни роли и също са номинирани за „Икар” – за дебют. Хей, какво се случва в Пловдив, което не се случва в София?

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР