На 9 октомври 1962 г. Едит Пиаф и вторият й съпруг Теофанис Ламбукас изпълняват песента „За какво е любовта?“ в зала „Олимпия“. Песента ще се превърне в световен хит. Мъжът, който излиза на сцената с Едит Пиаф, е нейната последна любов. На общия им гроб в Пер Лашез пише: „Любовта побеждава всичко.“

Когато се срещат, Теофанис е на 26, фризьор, с тяло на расово животно и красота на гръцки бог. Пиаф е на 46, обожавана от цял свят, претърпяла три автомобилни катастрофи, опит за самоубийство, четири случая на интоксикация, седем операции... Тялото й е изхабено от бурен живот и кърпено отвсякъде. Запознава ги Клод Фигюс – нейният секретар. Той води Тео на едно събиране у певицата. След седмици гъркът отива да я види в клиниката, където Пиаф е настанена за поредното лечение. „Не ми носеше цветя – разказва Едит, – а някаква малка кукла. Казах му: „Знаете ли, че не съм на възраст за игра с кукли...“ Той се засмя. Усмивката му... Тя те сгрява изведнъж! И ти се прищява да бъдеш красива, да се усмихваш като него. Този момък прилича на голям черен котарак и ти създава желание да се държиш по-внимателно и от него.“ На другия ден Тео й носи цветя, и на по-другия, и на по-другия и на нея й се иска да го изпраща с думите: „До утре!“, но не смее, защото щастието не бива да се предизвиква, човек трябва да го крие за себе си, то е чупливо, всеки може да го строши, вярва Едит.

В един момент Тео й признава, че би искал да се занимава с музика. Тя светва. Най-сетне има възможност да направи нещо за него, а Едит умее да създава звезди. Дала е път на Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жилбер Беко, Жорж Мустаки. Прави прослушване на Теофанис в стаята си в клиниката и е щастлива – от него ще стане звезда, той има физика, глас, чувствителност. Измисля му артистичния псевдоним Тео Сарапо, защото е запомнила, че на гръцки „сарапо“ означава „обичам те“ (всъщност е „сагапо“). Започва да го подготвя за сцената, а той й връща желанието да се облича, да кокетира, да бъде жена. Реши оредялата й коса с нежност. „Разбираш ли, Момон – споделя Едит на сестра си, която е най-близкият й човек, – ръцете на Тео са създадени за копринени коси, за коси във всички цветове, а не за три опърлени косъма.“ Тео й връща желанието да бъде отново млада. Премества се да живее при нея. Тя кани и събира всичките му приятели, за да се чувства той уютно. Пътуват заедно на нейни турнета.

„Момон – отново споделя на сестра си Едит, – като гледах това дете на слънцето колко е по-хубаво от другите, аз си казвах, че съм егоистка, че не умея да го обичам, че нямам право да го държа вързан за полата ми, че това не може да продължи, че аз още веднъж съм обезумяла. И за първи път в живота си пожелах да бъда пестелива, да не прахосвам, да не изхвърлям през прозореца всички тия минути, всички тия часове, всички тия седмици, които той ми беше подарил.“ Помежду им се ражда истинска огромна любов. Любовта, за която Едит е пяла цял живот и която винаги е търсила! На 26 юли 1962 г. Тео й предлага да стане негова жена. Тя му отказва. Много по-възрастна е от него. „За мен ти си родена в деня, в който те видях“, й отговаря той и я води на обяд с родителите си. Семейство Ламбукас виждат доброто й сърце в усмивката й и я приемат с широко отворени за прегръдка ръце. На 27 септември Тео и Едит изпълняват в „Олимпия“ песента „За какво е любовта“ на Мишел Емер. Песента предизвиква фурор и става световен хит.

Пет дни преди сватбата, на 4 октомври през нощта, Пиаф получава криза – с ужасни болки в китките, глезените и колената. Тресе я, има 40 градуса температура. Не казва на любимия си, който спи в съседна стая, тя вече не понася никого до себе си, когато спи. Тази нощ Едит вика лекар и го моли да направи всичко, за да е жива на 9-и. Оживява. С Тео се женят в православна църква заради религията му. Църквата е в 16-и район, най-снобския в Париж. И момичето врабче, израсло на улицата като плевел, извървява гордо пътя към олтара, облечено в елегантната черна рокля, с каквато е винаги на сцена. На сватбата присъстват семействата им, приятели и буквално хиляди фенове. Събитието е отразено от световните медии.