Николай Грозни (действителната му фамилия е Гроздински) е любезен и достатъчно красив мъж в разцвета на силите си, който хапва тиквички с ориз от обедното меню на „Чекпойнт Чарли“. Излъчва неопределена меланхолия, която напомня за портретите на Модилияни. Пръстите му издават бивш пианист. Николай свири от 5-годишен, завършва музикалното училище в София, приет е да учи джаз и композиция в Бъркли Колидж, САЩ. Докато разпределя времето си между упражненията и миенето на чинии в кафенето на колежа, той се запалва по източната философия и решава да стане будистки монах в Индия. Заминава за столицата на тибетския будизъм там – Дарамсала, и 4 години живее като монах, изучавайки свещени текстове. По-късно ще опише с много дълбочина и хумор преживяванията си в мемоара „Крака на костенурка“ (ИК „Сиела“), а образът на неговия приятел, босненеца Цар – бежанец от войната в бивша Югославия, разжалван монах, циник и поет, е един от най-оригиналните и запомнящи се в новата българска литература. В последния си роман „Вундеркинд“ Николай се завръща към годините си в Музикалното училище. От миналата година той е в България, след като живя дълго в САЩ и Франция. Пише нов роман.

 Николай Грозни се жени и развежда два пъти и има две дъщери – на 15 и 13 г., от браковете си, които сега живеят в САЩ. Втората му съпруга е американската писателка Даниел Трусони, чийто роман „Ангелология“ има комерсиален успех в Щатите, а част от действието му се развива в България.  

Смяташ ли да се задържиш по-дълго в България?

Засега да. Много пътувах. Изчислих, че за 42 години живот съм се местил с целия си багаж 35 пъти, в 3 различни държави – САЩ, Индия, Франция, с нов език, на различни континенти, най-често мислейки, че е завинаги. Само във Франция съм се местил 4-5 пъти. На този етап съм малко уморен. Но може би е временно, защото винаги казвам така и после се местя.

Каква е причината?

Явно съм неспокойна душа, търся нещо илюзорно. Бях тийнейджър, когато отидох в Щатите да следвам в Бъркли, и много важни години от живота ми минаха там. От 18 до 21, когато наистина започнах да познавам малко повече себе си, станах самостоятелен, имах работа, изкарвах пари, колкото и да бяха смешни. И се запознах с източната философия. Много градивен период, така че за мен Щатите винаги ще са като второ детство, втора родина. Но си мисля, че 10 г. общо там стигат.

Продължаваш ли да се занимаваш с източни религии? В книгата си доста критичен към тибетския будизъм например.

Това е най-позитивното нещо, което така нареченият комунизъм ми даде. В онази система първо, нямаше религия, и второ, никой не вярваше на нищо. Беше период на тотален скептицизъм и безверие. Това е голямата разлика с Щатите, защото там каквато и идеология да дойде от държавата, хората й вярват. Този скептицизъм е много здравословен. Но безспорно в Индия беше голямото ми пробуждане.