Как подготвяш менюто си за експедиция? По колко калории се изразходват на ден, когато си на голяма височина?

На базов лагер се храня нормално – с картофи, спагети, ориз, тестени изделия, плодове, зеленчуци. Във височинните лагери ям предимно супи, ядки, сушени плодове и вегански барове. Никога не съм измервал калориите на ден или ядене, или какво количество храна поемам. Гледам по възможност да е разнообразна и на експедициите, но там не е толкова лесно. При престой на височина над 7000 м. се губят 8000 калории. Необходими са на организма, за да поддържа тялото топло, а и имунитетът пада. Аз бях отслабнал, когато изкачвах Еверест, защото 30 кг лична храна, с която се бях запасил: боб, нахут, леща, грах, сушени плодове и ядки, се загуби по пътя нагоре.

Какво ти беше най-трудно при изкачването на Еверест?

В сравнение с Манаслу – осмия по височина на планетата, който изкачих преди няколко месеца, Еверест е като разходка в парка. Hай-труден ми беше моментът преди върха, защото при последния преход след като тръгнахме към върха, на 8300 м след тричасов преход, някъде на 8500 м започна да вали сняг, появи се малко вятър и партньорът ми реши да се връщаме. Защото ако се развали времето и продължим нагоре, ще останем там. Обаче аз виждах, че снегът е много лек. И заради такъв сняг и толкова слаб вятър не си заслужава да слизам. Но след като видях, че отдолу идват още хора, му казах, че продължавам сам към върха и той ме последва. И времето се оправи. Но този един час беше нещо страшно, защото чувствах, вярвах, че ще се кача на върха, а шерпът ме караше да слизам. Иначе на едно място на 6000 м левият ми крак хлътна до бедрото в ледено студена вода. Нямах нищо за преобличане. Температурата беше много ниска. Бях на 40-50 минути от следващия лагер на 6440 м и доста забързах крачката, защото можеше и да настина.  

По колко време си почиваш между отделните преходи?

На Манаслу например постоянно се движех нагоре-надолу. Метеорологичните условия бяха лоши и не се знаеше изобщо дали ще има хубаво време, за да се качим. Един такъв връх се качва, когато си вече аклиматизиран. Аклиматизация означава да набереш достатъчно червени кръвни телца, за да издържиш на ниската концентрация на усвояем кислород. А това се постига, като няколко пъти се качваш на определена височина, спиш там и слизаш на базов лагер да се възстановяваш. Червените кръвни телца се съхраняват по две седмици. И ходиш нагоре, връщаш се, ходиш, връщаш се. След като съм отишъл на лагер 2 и сляза на базов лагер, е хубаво да почивам 3-4 дни. Аз почивах по един ден и пак тръгвах нагоре. За един месец съм почивал общо 4 или 5 дни, което е много малко. Накрая на експедицията излезе, че е по-добре това, което съм правил, отколкото ако бях почивал много време на базов лагер.

Виждаше ли разлика между себе си и другите по време на изкачването на осемхилядници?

Огромна разлика, от земята до небето! На експедиции всички се хранят обилно с месо, яйца, риба, сирене в огромни количества и за гарнитура имат картофи, ориз, спагети, зеленчук. Аз се храня само с гарнитурата. Но като тръгнем към върха, стигам преди тях.

Как се чувстваш след експедиция?

О, тогава си много силен. Като слезеш долу на нула метри, имаш много червени кръвни телца в кръвта и се чувстваш... Всички хора, даже и алпинистите съм чувал, че имали нужда да се възстановяват. Аз съм възстановен в момента, в който стъпя в базов лагер. Не знам дали е свързано с веганството, или с моя метаболизъм, или с моето тяло. Още не съм стигнал до извод. Но аз се възстановявам много по-бързо от повечето хора.