Да страдаш от Парижки синдром звучи изискано, нещо като да изпиеш чаша шампанско на върха на Айфеловата кула. Истината не е толкова розова.

Парижкият синдром е болестно състояние, включващо световъртеж, тахикардия, хронично безпокойство, различни нива на халюцинации, мания за преследване. От него страдат най-често японски туристи, дошли на екскурзия във френската столица. В Япония има изграден култ към Париж, според който това е най-прекрасното място на света. С присъщото им трудолюбие японците изчитат всевъзможна литература за булевардите, кафенетата, художниците, кроасаните, еклерите, музеите, бутиците на Париж, но когато отидат на място, установяват, че булевардите не са толкова чисти и докато се разхождаш по тях, могат да те оберат, хотелските стаи са тесни, келнерите в кафенетата са нелюбезни и упорито наричат японците „китайци“, еклерите са прекалено мазни и сладки, продавачките в бутиците са надменни, а художниците с техните музеи са толкова много, че трябва да обхождаш поне по 10 музея на ден, за да изпълниш съвестно съставения в японската ти глава план за разглеждане на най-основните забележителности (около 500 примерно).

Точно това се случва на главната героиня в сатиричния роман на британския писател Тахир Шах „Парижки синдром“. Мики Сузуки е омагьосана като малка от разказите на дядо си, който на младини бил в Париж и видял на витрината на бутик на „Луи Вюитон“ някакъв особено прекрасен портфейл. Мики се заклева, че като порасне, ще отиде в Париж и ще изпълни мечтата на дядо си – ще му купи портфейл от „Луи Вюитон“. За целта тя трябва да спечели екскурзия като продаде неимоверни количества от посредствената козметика на фирмата, в която работи като търговски пътник. Вече в Париж, Мики е измамена, ограбена, ругана и арестувана. Парижкият синдром само това чака, за да я нападне. Не на себе си от всичките унижения, тя показва задните си части в светая светих на френския лукс – бутика на „Луи Вюитон“, и е прибрана в клиниката на доктор, който лекува хора точно с нейното заболяване. Междувременно постъпката й докарва дипломатическа и търговска война между Франция и Япония, за „главата“ й е обявена награда, нещата се объркват напълно, преди да се разплетат накрая, както подобава на една черна комедия.

Тахир Шах е човек на пътешествията, минавал е през България, блогът му, в който описва в реално време пътуванията си, е много популярен. С не/вероятната история на Мики Сузуки той е излязъл извън зоната си на комфорт – разказа от първо лице. Успехът на романа е в обрисувания сблъсък между двете култури – френската и японската, откъдето се поражда и смехът, към който очевидно се е стремял Тахир Шах. След прочитането на романа със сигурност няма да забравите що е Парижки синдром, а може би ще искате да научите повече за сродните му Синдром на Стендал или Флорентински синдром. Има и Йерусалимски, но той е по-различен – вид религиозна психоза, при която пострадалите се мислят за пророци на Бога.