Ще ги чуете да казват, че са толкова различни като хора. Но като всяка двойка, живяла дълго – а те са женени от 30 години, двамата са започнали да си приличат. Същите рамки за очила, същата нетърпеливост, преливаща без предупреждение в искрено внимание, дори изглеждат връстници, въпреки че тя е с 8 години по-млада. Писателката Маргарет Мацантини и режисьорът Серджо Кастелито гостуваха в София за фестивала „Синелибри“, с който българските им издатели „Колибри“ отбелязаха своя 25-и рожден ден. Фестивалът е за екранизации по книги и според Мацантини-Кастелито е направен като че ли точно за тях. Маргарет Мацантини има 3 книги, по които съпругът й снима филми, и трите бяха представени на „Синелибри“ – „Чуй ме“, „Никой не се спасява сам“ и „Да дойдеш на света“, в който заедно с Пенелопе Крус играе и Пиетро Кастелито. Той е най-големият, на 24 години, от четирите деца на семейството. Като външност е точно по средата между родителите си – италианският нос на Серджо, езерните очи на Маргарет (родена е в Дъблин в семейството на ирландска художничка и италиански писател, майката Ан Донъли е дъщеря на богати католици). Пиетро, с половин глава по-висок от баща си, учи философия и казва, че ще вземе диплома само за да направи родителите си щастливи. Серджо многократно му е повтарял: „Като всички буржоазни бащи и аз държа да се дипломираш!“. За майка си Пиетро споделя: „Мама стана писател вкъщи, сред нас. Когато беше доволна от някоя страница, готвеше риба. Баща ни, от своя страна, винаги е бил звезда“. Всъщност и Маргарет, и Серджо започват кариерата си като актьори. И двамата са завършили Академията за драматични изкуства в Рим, запознава ги сцената. Питам Маргарет Мацантини:

На вашия сайт има снимка от сватбата ви – какво си казвате сега, когато я гледате?

Не се чувстваме много далеч от онези години. Почти същите сме. Малко луди, с приключенски дух, пионери в някакъв смисъл, винаги искаме да експериментираме.

Маргарет Мацантини раздава автографи в софийския бутик на МаxMara

Маргарет: Семейството ни всъщност е много традиционно. Аз съм майката, жената. Никога не съм била феминистката, която казва – не, днес ти ще готвиш. Аз се трепя над соса, докато децата учат уроците си.

Серджо: В днешния свят, в който всички се опитват да са ексцентрични, нормалността е най-доброто нещо, което може да се направи. Най-революционното.

Г-жо Мацантини, според сина ви Пиетро, когато сте доволна от написаното, готвите риба. Още ли е така? И само риба ли ядете вкъщи?

Серджо: Маргарет по принцип готви много хубаво. Истина е, че когато Пиетро беше малък и хапваше нещо, което много му харесваше, казваше – о, днес мама е писала добре.

Маргарет: Не мога да кажа дали е така, аз готвя постоянно.

Как сте се решили да имате 4 деца? Съпругата на героя от романа „Чуй ме“ казва, че не смее да има дете в тоя свят.

Маргарет: Големите решения в живота съм вземала, без да ги обмислям. Вследствие на нашата връзка, на виното и любовта се появиха децата. По същия начин пиша и книгите си. Те, както и децата, тръгват, без да имам предварителна подготовка, план, раждат се от нещо съвсем малко, което нараства, започва да се развива само. И може би между писането на две книги живея.

Серджо: Освен книгите и филмите правим от време на време и някое дете…

Маргарет: Докато можех, правех деца. Сега вече е късно да продължавам с това, но пък нашите деца растат и, както казваха бабите ни, малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми.

Серджо: Децата ти вливат лимфа.

Маргарет: В нашето малко общество тече нещо като взаимопомощ. Всички помагат на всички.

За България това е толкова нетипично, повечето семейства са с едно или две деца. В едни по-далечни времена, през социализма, щяха дори да ви дадат орден за многодетна майка.

Серджо: И в Италия не е типично. Ние сме рядък случай. Просто защото не сме се разделили.

Маргарет: Но сме много уморени. Голям труд е цялото това нещо.

Кои качества са в основата на 30-годишен брак? Четох, че Серджо Кастелито ви е казвал, че никога няма да ви опознае напълно. Това ли е начинът?

Серджо: Трябва да не можеш да опознаеш напълно един човек, за да продължаваш да си с него. Опитвам се да я опознавам и чрез това, което е написала.

Маргарет: Любовта е като творчеството, което се захранва от тайнството, от секретните зони у нас. Ако всичко е очевидно, ще липсва любопитството. Любовта е нещо, което се захранва всеки ден. Естествено че има конфликти, какви ли не сблъсъци. Да бъдеш „равен“ във връзката, не е добре. Аз съм много голям самотник, никога не влязох в ролята на типичната съпруга, това е моят начин – наполовина да съм във връзката, но и да запазвам себе си, индивидуалността си. Ние много си говорим в нашето семейство, можем да го правим до безкрай, но можем и да стоим с километри време и да си мълчим. Сядаме в някой бар и гледаме хората. Не ни е минало любопитството да гледаме другите.

Серджо: Живеем на прозореца.

Маргарет: Същите са децата ни. Можем да бъдем видени шестимата как сме се втренчили едновременно в някого. Дъщеря ми каза – мамо, някой път ще ти ударят шамар, защото прекалено много се взираш в хората. Гледам хората, обувките, ръката, детайлите, защото за мен те разказват повече от всичко друго. Любопитството е двигателят на живота.

Серджо: Ние сме като една гора в нашето семейство. Всеки е сам за себе си и все пак всички сме заедно.