Абе не ви ли омръзна все у нас да ни снимате, пита Ернестина, когато й казвам, че искам да поговорим с нея и Андрей след края на VIP Brother, в който тя участва и финишира втора. Ами не, не ни е омръзнало, отвръщам, първо, защото точно ние от EVA не сме го правили, и второ, защото у вас, повече откъдето и да било другаде, сте си вие. Живеете си като в песен на дует „Ритон“ – спокойно, разумно и просто, и искаме да си откраднем малко от тази рядко срещана идилия

Посреща ни кучето Сибир, после Пенка Шинова, майката на Ернестина. Андрей току-що е излязъл от банята, по косата му се стича вода, но е преполовил бирата си. Шинова е още под душа. Появява се по халат и кърпа на главата и се залавя да се гримира. Пали цигара. Димът се съединява с наслоения от цигарата на Андрей и слънчевите лъчи, струящи през прозореца, започват да моделират нетрайни фантастични форми. Трийсет години пушат заедно тия двамата! И им е все така сладко, както им е сладко и интересно да са заедно. Особено сега, след като преживяха два месеца жива разлъка. Още не могат да се нарадват един на друг и са като съвсем прясно влюбени, „като два шибани гълъба“ по думите на Слабаков, който не се отличава с най-изискания речник. Както впрочем и Шинова, което беше единственото неразкрито за нея в Къщата – там тя се сдържаше.

Андрей и Ернестина започват спор в отговор на въпроса ми за колко време най-дълго са се разделяли. „Били сме по два месеца, по три“, обявява Андрей. „Кога пък това, бе! – парира го Ерна. – Ти си бил един месец в Щатите само, някакви двайсет дена! Явно много съм ти липсвала, щом са ти се сторили два месеца! Никога не сме се делили за толкова дълго, говориш глупости пълни! Сега беше два месеца.“

Разбрахте ли се кой е бил по-нещастен от тази раздяла?

Андрей: Аз!

Ернестина: Като ми се разказват сега някакви неща, започвам да си мисля, че той е бил по-нещастен. Въпреки че аз вдигах 190 кръвно и се чувствах доста зле. Непълноценна. Слабаков, не ги слушай тези работи, не е възпитателно!
Но на мястото на най-близките ти зейва огромна празнина. И ако е имало причина да кажа „искам да си тръгна“, то е било заради Андрей и Йоана, кучета, котки, майки, бащи, приятели. Страшно ми липсваха. Разбрах, че това трябва да го оценяваш във всеки миг, в който го имаш. И да се бориш за него. Разбрах, че аз съм човек, който не може, без край него да има хора, които да обича, да подкрепя, да се грижи за тях.

Не го ли компенсира в отношенията си с част от съквартирантите, Ерна? В тази среда не е ли възможно да намериш обект за обичане, да не се чувстваш толкова ограбен от изолацията?

Да, предполагам, затова започват и много любовни истории във формата. Гъмов наистина се влюби, глупакът. Не беше изиграно. Аз не съм търсила заместител. Имала съм огромен късмет, знаеш ли? Че съм си останала леко инфантилна, че Андрей не ме е променял. Говоря за характер. За вярата в хората. Не съм изритвана от хора, на които съм помагала. Не са изисквали от мен да съм сресана. Да съм друга. Приемали са ме такава, каквато съм. В Къщата една част от съквартирантите наистина ме обичаха и аз им отвръщах със същото. Но да предположим, че бях на мястото на Кичка и Луна, които имаха случаи на всеобщо неодобрение – от 15 души никой не иска да ти бъде приятел. В такъв случай аз като Чеховия чиновник щях да се обърна към стената и да умра. Или щях да започна да си отглеждам плъх, съсел, паяк... не мога така да живея. Мога сама, но не искам. Как така бе, аз съм артистка! Как ще изляза на финала на представлението да се поклоня и няма да има нито един човек в залата, или всички ще ме освиркат.

Не можеш пък да имаш одобрението на всички!

Андрей: Аз познавам хора, на които държа да нямам одобрението! Даже ако те ме одобрят, ще си прережа вените!

Ернестина: Аз излязох от формата с пет килограма по-слаба. Вдигнах кръвно до небето. И това от напрежението, от осъзнаването, че няма на кого да се опреш, близък... През деня се контролирах, но нощем се будех цялата в сълзи. Защото съм сънувала Йоана. И се молех в изповедалнята само да я чуя, нищо няма да й казвам, като в сгрешено позвъняване да ми каже „ало“. Макар че едно от откритията ми в Къщата бе, че телефонът грам не ми липсва. Телевизията също. Само хубавите хора. И музиката.