Подготвяте ли се, преди да снимате известна личност?

Зависи от човека. Много често – да. Понякога обаче, когато знам много за човека, когото ще снимам, съм нервен. Често даже съм по-нервен от този, когото трябва да снимам. Предпочитам да не си говорим. И още се опитвам да бъда като муха на стената, което означава просто да присъствам колкото се може по-безмълвен. Най-много съм снимал за сп. Life и обикновено ходех с репортер. Обикновено той поддържаше разговора и аз просто можех да наблюдавам отстрани и да търся моментите, които смятам, че описват човека.

фотография Стив Шапиро

Хубаво е да си на една вълна с човека, когото снимаш. Да си спокоен и мисълта ти да не е ангажирана с техниката. Според мен най-важното за добрата снимка е дизайнът на емоциите, тяхното изобразяване. Търся есенцията на човека в израза на лицето му. Търся емоцията, в който той е себе си, с която може да ни съобщи нещо за себе си. Нещо интересно за нас. Обръщам внимание на очите. Те са много важни. И още, всеки от нас е уникален и гледната точка на всеки от нас е неповторима. Мислим си, че виждаме едно и също, но не е така. Колкото повече влагаш индивидуалната ти гледна точка в това, което правиш, толкова си по-добър. Твоето откритие за този момент може да бъде различно от откритието на някой друг. В това е смисълът.

Поддържате ли връзка с някои от хората, които сте снимали?

Не. Често докато снимаш, присъстваш мълчаливо. А после може никога да не ги срещнеш в живота си. Понякога може и да ги срещнеш, но по-често ги усещаш много близки, докато ги снимаш, и след това всичко приключва.

Влюбвали ли сте се в някого, когото сте снимали?

Повтори!
(Повтарям).
Хахаха. Изключвам всяка мисъл и възможност за романтика или любовна връзка с хората, които снимам, за да мога наистина да ги харесвам и свободно да се доближа до тях, за да разбера кои са. И ми се е случвало да успея, но не съм имал никакви филмови романси или влюбвания, докато работя.

Снимали сте толкова много интересни известни талантливи хора. Кой от тях беше най-интересен за вас?

Сред най-интересните бяха Мохамед Али, Робърт Кенеди, Боби (Барбара) Стрейзанд, разбира се, Пачино. Мохамед Али например го снимах през 1963 г. в дома на родителите му в Кентъки, малко след като получи титлата „Златните ръкавици“ след 15 нокаута. Всички деца от квартала го обичаха и той караше колело с тях, играеше. Обичаше да играе на „Монопол“.

Какво може да ви вдъхнови сега?

В момента правя книга за Mercy Codia – едно място, построено в средата на Чикаго от една монахиня. 500 души живеят там, хора с ментални проблеми. Имат пекарна, изработват ръчно различни предмети, забавляват се. Даден им е шанс за живот. Приключих и книгата Bliss, посветена на хипи-поколението, децата на 60-те години. Днес духът в Хейт Ашбъри, който беше център на хипи-движението през 60-те, е различен. А през април 2016 г. ще издам фотоалбум за Дейвид Боуи. Работих с него през 1974 и 1975 г. Направих обложката за албума му Low и фотосесията за албума му Then and Now, която започна в 4 ч. сутринта и завърши в 4 ч. през нощта. Последната снимка, на фона на фаровете на колата му, стана много известна.

Какво мислите за селфи манията?

Когато се жених през 70-те, на сватбата ми дойде актьорът Чеви Чейс. Беше си купил полароид и си направи селфита с всички присъстващи. И не беше единственият по онова време. Искам да кажа, че не е нещо особено ново. Но е забавно. Прави хората близки. Това е възможност да се снимат с приятели или с известни хора, които се съгласят.

Какво ви липсва от фотографията такава, каквато беше, когато сте започнали?

Всичко. Първо, уважението към фотоапаратите. Те станаха отживелица, защото всички имат смартфони. Второ, уважението към снимките. Те вече се появяват и отминават много бързо. Моите снимки станаха известни, защото имаше възможност да се показват отново и отново. Преди 2-3 месеца видях една фантастична снимка на Обама. И веднага изчезна. Вече има толкова много снимки на Обама, че никой не й обърна внимание. Целият смисъл на общуването се променя непрекъснато. Минахме от обикновени фотоапарати към дигитални. Цветните снимки смениха черно-белите. А черно-белите изразяваха емоциите по много силен начин. Дигиталната фотография е разглезващо цветна. Повечето хора дори не знаят как да направят черно-бяла снимка от цветна. От друга страна, сега се работи много по-бързо и по-евтино.