Родена е в САЩ, изучава френски език в колежа, но дълго се съпротивлява да посети Франция. Все пак заминава за Париж като докторант. Градът й се вижда студен и негостоприемен. За да се стопли, обикаля „всички пекарни и сладкарници – а тези места са просто уникални, няма как да не се влюбиш в тях“. Докато ги обикаля, се влюбва и в бъдещия си съпруг французин, който по това време работи като сервитьор, за да плаща следването си.

Кои са най-добрите места за шоколад в Париж?

Просто обожавам Жак Жьонен (Jaques Genin). Неговата шоколатиерница до площад „Дьо ла Репюблик“отчасти беше вдъхновие за тази на героя Доминик Ришар в романа ми „Шоколадово докосване“. Мосю Жьонен ми позволи да надникна и да направя проучване в лабораторията му, а аз просто се влюбих в това място! И, разбира се, във вкусовете! Друг шоколатиер, когото обожавам, е Мишел Шодан (Michel Chaudun). Неговите десерти „Паве“са просто божествени!

Как ги открихте?

Проучванията на писател, който пише за шоколад, нямат край! Винаги опитвам нови шоколатиерници, където и да отида, особено в Париж. А Жак Жьонен и Мишел Шодан бяха достатъчно мили и отзивчиви да ми позволят да науча колкото се може повече за целия работен процес.

Кой е любимият ви вид шоколад?

Тъмен шоколадов ганаш, може би с някакъв лек допълнителен привкус, или напълно чист.

Знае се, че французите ядат най-вече черен шоколад. Това ли е тайната на стройните французойки?

Може би! Но също така си мисля, че е важна и възможността човек да се наслади на храната. Французите имат наистина силни traditions alimentaires, „кулинарни традиции“, и си мисля, че точно те учат хората да уважават и обичат храната, а не да се чувстват виновни, когато си похапват. Вярвам, че това е в основата на доброто им здраве. А също и това, че Париж е безкрайно активен град, където човек постоянно се разхожда и катери стъпала.

В „Шоколадова магия“ става дума за малко магазинче за чай и горещ шоколад на остров Сен Луи. Можем ли да го открием, ако сега отидем в Париж?

За съжаление, вече не. Някога там имаше малко магазинче за чай, което ми беше любимо. Стоях пред витрината му и просто се взирах в цялата тази магична обстановка, след което влизах вътре, поръчвах си горещ шоколад и сядах на една от малките масички, опитвайки се да нахвърлям всички детайли от случващото се около мен в дневника си. Но местенцето беше продадено и новите собственици някак изгубиха магичността му. Героите в „Шоколадова магия“ са изцяло измислени персонажи, но обичам да си мисля, че описанието на обстановката е моят скромен начин да увековеча магията на онова магазинче за чай завинаги.