Новият филм за Джеймс Бонд „Спектър” е механичен сбор от задължителните за един Бонд филм елементи, освен това залага изцяло на екшъна и е направен на принципа: „Първо работата, после удоволствието...от работата”.

Без да съм луда фенка на Бонд поредицата, все пак съм изгледала почти всички 23, вече 24, филма като пропуските ми са основно по времето когато „бондства” Роджър Мур. Любимият ми Агент 007 е Пиърс Броснан, но намирам и Даниел Крейг, особено в „Казино Роял” за великолепен. Всъщност ако има нещо, което да ми харесва в „Спектър”, това е именно Крейг. А, и рекламата на бирата, която е сред партньорите на бранда. Жестока е! По-добра е от филма, по-артистична и в по-голяма степен носи духа на Бонд.

Ето кои са основните ми възражения към "новия Бонд". Пиша ги точка по точка, защото по някакъв начин и филмът е направен така – пунктуално, пресметливо и делово.

Първо, филмът не е достатъчно секси. Да, има две страхотни жени – Моника Белучи и Леа Сейду, има някакви загатнати любовни сцени, обаче Бонд се държи като някакъв робот, като компютърно анимиран тип – сега отивам там, убивам тези 200, спасявам тази жена, защото съм обещал на баща й, каня я на вечеря, убивам още един, правя секс с нея, после отивам да довърша смъртния си враг, тя идва с мен... Такъв един стресиран, работохолизиран, мумифициран Бонд, все едно някой му е поставил чип в главата.

Второ, филмът не е достатъчно забавен. Липсват иронията, автоиронията, лекотата, едни такива дребни детайли, в които се крие харизмата на този герой. Ако трябва да задълбаем още повече, добрият Бонд филм винаги ти дава повод да се присмееш на суперагент 007. Да, той е „железен”, обаче най-готиното в него е, че си остава човек от плът и кръв и не може да устои на жени, питиета, ласкателства и въобще нито едно удоволствие от живота не му е чуждо. Ето например в един от първите Бонд филми с Шон Конъри, агентът е изпратен в СПА център да си почива и е суперсмешно да гледаш как този мъж се размотава в бял халат и въобще от тази ситуация сценаристите са извадили много забавни сцени. В Бонд винаги има някакъв парадокс, някаква много специфична абсурдност на ситуациите, в която именно е особеният „аромат” на този герой и на филмите за него. Той не бива да се взема прекалено насериозно нито от авторите, нито от зрителите. Точната мяра в тази игра на „сериозно” и „комично” е много важна и ключова за да се направи добър Бонд филм, оттам идва цялата трудност. В "Спектър" има пет-шест добри реплики, най-вече в диалозите между Бонд и Кю, и това е.

Трето, филмът създава усещането за попълване на таблица. Две момичета на Бонд, извънземен Бонд автомобил, сцена, в която Бонд е заловен от злодея и измъчван и т.н, и т.н. Ок, имаме всичко, задължителната програма е изпълнена, готови сме. Ето така е направен „Спектър”. Прекалено личи зад всичко пресметливото занаятчийство. Ако абях на мястото на продуцентите на Бонд Барбара Броколи и Майкъл Уилямс бих се отказала вече от услугите на режисьора Сам Мендес, не е работил с кеф и си личи.

Четвърто, във филма липсват шик и изисканост. Не става въпрос за скъпи коли и дрехи и за луксозни дестинации. Става въпрос за това, че създателите на филма дотолкова са забили във взривове, преследвания с коли, ръкопашни боеве и сцени със садистични злодеяния на главния Лош (страхотен Кристофър Валц!), че не ти дават възможност да поразгледаш къде се намираш.

Пето, актрисата, която играе главното Бонд момиче Леа Сейду парадоксално, но ми се стори прекалено инфантилна за ролята си. Вярно, тя има зад гърба си главна роля във филм-носител на „Златна палма” от фестивала в Кан – „Синьото е най-топлият цвят” – но ето че за Бонд филм не е подходяща. По-скоро прилича на "дъщерята на Бонд" или нещо подобно. Красива е, но не й блестят очите, не те грабва, не е харизматична.