Идвали ли сте със съпруга си в България?

Разбира се. Той се чувстваше изключително уютно тук. Даже двамата доведохме Джанкарло Меноти – един от най-големите оперни композитори на XX век. Мъжът ми продуцира всичките му опери. Заедно са основали фестивала „Сполето“ в Италия. Чандлър имаше много специално отношение към музика, театър, към всички форми на изкуството. Беше завършил актьорско майсторство в Университета в Йейл, където баща му е бил професор по пиано. Със съпруга ми бяхме заедно 12 години, от 1985 г. За съжаление беше страстен пушач и въпреки че спря цигарите, имаше големи изменения на белите дробове.

Близки ли сте със сестра ви?

Много. Даниела първа започна да свири, на цигулка. Беше много талантлива, но си счупи ръката и нямаше как да продължи. Аз исках да свиря на пиано. Имахме изключителни родители, водеха ни на концерти от много малки. Те самите са се запознали в Юридическия факултет. Майка ми е пеела в хора, който баща ми дирижирал. Той беше съдия във Върховния съд, а майка ми – адвокат. И сега сестра ми, чиято професия носи много негативен багаж, обича да си почива с изкуство, музика, театър, с музеи, с приятели. Аз винаги съм се учила от Даниела. Тя е много мъдра, богат и съдържателен човек, с невероятен интелект и интегритет, и морал, с какъвто малко хора могат да се похвалят. Никой не може да я купи. Помня, когато работеше по делото за Тодор Живков, аз бях в Ню Йорк. Делото беше политическо, а пледоарията й – феноменална. Достойна за учебниците по реторика с виртуозността си.

Говори се, че имате шампионски титли по табла.

Много смешно. Играя от малка. Дядо ми ме научи, като бях на 6. Даже бих веднъж Иван Славков, а той беше много добър. Познавахме се от един мой концерт в Куба. Иван Славков имаше невероятно чувство за хумор. Голямата му мечта бе да засее декар с просо и да тръгне през просото. Веднъж след едно свое участие във „Всяка неделя“ ми съобщи: „Ще дойдем с Янчо Таков да ви видим“. Играхме на табла и тогава го бих.
А титлата, за която ме питате, я спечелих на един турнир в почивната станция на Дома на правосъдието. Бях на 16-17 години. Баща ми ми предложи да се включа. Той също участваше. При всяко състезание е важно човек да мисли не за състезанието, не за наградата, а за това, което прави. Аз и сега играя много бързо. Един познат казва: „Тя пуловете ги хваща във въздуха“.

Къде живеете в Ню Йорк?

В централен Манхатън, до всички концертни зали, много близо до музея „Метрополитън“, на 2 минути от Сентрал Парк. Даже преподавам на мои студенти вкъщи. У нас те се чувстват като у дома си. Слушаме музика. За мен е приятно да чуя всеки жанр, когато е правен с вкус и има послание. Правим тематични събирания – на английски чай, с поезия на Шели и Байрон, Кийтс, Шекспир и разговори за поетите. Правили сме партита в стил бел епок. Празнуваме Лунния фестивал – много важен празник за Китай. Моите китайски студенти са въодушевени, защото са далече от вкъщи. Украсяват с китайски фенери, слушаме китайска музика, четем стихове от различни династии, слушаме разкази за историята на празника, ядем китайска храна и тъй наречените moon cakes (лунни кексове). Цялата атмосфера е невероятна. Корейците също празнуват. Имам корейски костюм, подарен от студенти.

Как възникна идеята за ежегодния концерт в Ню Йорк за представяне на млади български таланти „Музикални съкровища от България“?

Аз винаги съм помагала на българските музиканти, които идват в Ню Йорк. Те получаваха подкрепа от фондация „Св. св. Кирил и Методий“, когато имаше повече средства. Предложих на генералния й секретар Михаил Тачев да дадем по-сериозна възможност за изява на младите. Поех ангажимент концертът да се самофинансира от продажба на билети, от спонсорство. Чандлър измисли името „Музикални съкровища от България“, защото не само студентите са съкровища, но и българските произведения. На първия свириха Мила Георгиева, пианистката Анна Стойчева и челистът Христо Танев. От 1 април 1995 г. концертът „Български вечери в Ню Йорк“ се прави всяка година, вече 20 пъти. И „Съкровищата“ станаха основата на други и културни, и музикални събития. Те обединиха и българска интелигенция, от една страна, и американска, която покрай мен искаше да разбере повече за България.