Римските потайности

Сред лабиринта от забележителности с хилядолетна биография има места, които не се намират в туристическите справочници. За тях и за романтичния Вечен град разказва Весела Венчева, пиар на певиците Белослава, Рут и Мира Кацарова

Весела Венчева 03 November 2015

Снимка: Весела Венчева

В Рим попаднах за първи път преди 17 години и си спомням как на излизане от Колизея видях двама влюбени младоженци да слизат от една каляска и да позират за снимки. Толкова красиви! Представих си, че водя на същото място моя любим човек. Тази година го направих – отидохме с мъжа ми и сина ми за рождените им дни във Вечния град. На излизане от Колизея по залез, на същото място от спомена ми, се появи каляска с двама младоженци, като красиво дежавю. По-късно, докато се отдалечавахме, над древната арена изгря пълна луна.

Весела Венчева със семейството си
Рим е романтичен град. Там като че ли слънцето грее и оцветява всичко по вълшебен начин. И на фона на тази светлина градът с всичките си сгради и архитектура изглежда нереално.

Най-красивият залез

можеш да наблюдаваш от тъй наречената Тераса на Рим – на хълма Джаниколо, който не е част от древните Седем хълма на града и е на запад от река Тибър. Там има парк с бюстовете на Гарибалди и всички сражавали се за обединението на Италия, включително и на Петко Войвода. Рим е целият пред очите ти. Виждат се Колизеят, катедралата „Свети Петър“, Пантеонът. Джаниколо е встрани от туристическите маршрути и няма много туристи. Вечер е пълно с влюбени двойки на всякакви възрасти, които си подаряват рози, посрещат залеза, прегръщат се, целуват се и е много хубаво.

Съвършеното еспресо

По време на залез си заслужава да отидеш и на Пиаца ди Спаня. В малките улички наоколо са живели художници, писатели. Там можеш да се насладиш на изключителния усет на италианците да изпипват съвършено всеки детайл. Площадът е впечатляващ с фонтаните си, амфитеатралните си стъпала, на които се излива туристическият поток, правят се модни ревюта и по които се стига до улицата с бутиците на големите модни марки – Виа Кондоти. На нея е любимото ми кафене – „Греко“. От 1760 г. събира световния културен елит. По стените му има картини на художници, които са го посещавали често, чернови на писатели. Казват, че в него Гогол е написал няколко глави от „Мъртви души“. Там са пиели кафето си Казанова, Байрон, Шели, Джон Кийтс, Стендал, Лист, Вагнер, Росини. Има и бюст на българския скулптор Асен Пейков, чиято статуя на Леонардо да Винчи краси летището на Рим от 1960 г. и на когото са позирали Фелини и София Лорен. В Кафе Греко те обслужват възрастни достолепни господа във фракове, звучи класическа музика. Капучиното и еспресото са най-добрите в Рим. На същото ниво са може би само в Кафе дела Паче.

Площадът на артистите

Кафе дела Паче се намира до другия ми любим площад – Пиаца Навона. Той е бил древноримска писта за надбягване с колесници, има формата на сплесната елипса с три фонтана, единият от които на Бернини. Част от площада е заета от художници с техните стативи и картини. Могат да ти направят карикатура за 5 минути. В другата част най-различни артисти и музиканти правят пърформанси. Свирят джаз или изнасят представления на кокили. И всеки път търся с поглед един кукловод, с когото се запознахме при второто ми ходене в Рим. Казва се Марсел. Вдъхновен, благ и спокоен човек. Пътува с неизменното си куфарче. Отваря го, пуска музика, задвижва куклите, които си е правил сам, и вече се е събрала тълпа. От 1998 г. насам единственото, което се е променило в него, е, че дългата му черна коса е станала чисто бяла.

Гетото

Открих го тази година – малко кварталче, с интересна самобитност, сгушено между Тибър и Театъра на Марцел. През XVI век с указ на папата е оградено с много високи стени. Всички евреи в Рим са били задължени да живеят там и вечер са ги заключвали, за да не могат да излизат. Казват, че това е оформило специфичен римски диалект – на евреите, живели 300 години в изолация в гетото. Когато държавата се обединява и Рим става столица, разрушават символично стените. Кварталът е бил изключително беден. Много от хората са мизерствали. Сега е интересно място, тихо, закътано, с площадче, на което можеш да изпиеш едно просеко и да се наслаждаваш на всичко, което се случва наоколо.

Как нощният живот се събужда

Ако обичаш да се забавляваш до сутринта, кварталът е Трастевере. Има чудни кафенета, барове, ресторанти. Вечер кипи. Изненадата е да се разходиш в 11 ч. – пълна пустош. Кварталът започва да дава признаци на живот едва след 12 на обяд, без въобще да се интересува, че земята се върти и че денят е започнал отдавна.  

Тайната гледка

Според легендата братята Ромул и Рем не се разбирали. Ромул бил войнствен и човек на действието, Рем бил по-съзерцателен, колеблив, гадаел по птиците. Ромул живеел на хълма Палатин, Рем – на Авентин. Ромул убил Рем и основал Рим с шайка разбойници, образно казано, но на хълма на Рем сега е кварталът на римската аристокрация със старите родове и фамилии, с изумителни постройки. Там от много векове има една тераса в портокалова градина с изключителна гледка. Над портокаловата горичка пред една от сградите на Малтийския орден ще видиш малка опашка от хора. Нареждаш се и като стигнеш до сградата, поглеждаш през ключалка и виждаш чудна гледка: дълъг червен килим, над който има арка от зеленина, като естествен природен коридор. И в дъното на този коридор е куполът на катедралата „Свети Петър“, огрян от слънцето. Впечатляващо е.

Най-вкусно

ядохме в „Преялата котка“. На логото една котка с огромен шкембак си е легнала по гръб. Препоръчаха ни този ресторант като традиционно място за пица, паста и хубави десерти. И там наистина правят най-вкусната пица в Рим. А десертите са божествени. Затворихме заведението. Най-вкусните морски дарове опитахме в ресторанта „Лакуа Mарина“ в градчето Санта Маринела – на 40 минути с влак от Рим.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР