За поредна година Райна Кабаиванска прави майсторски клас в София. Тази година на прослушване се явиха 45 млади оперни певци от цял свят, Райна избра 16. Част от тези, които не попаднаха сред избраниците й, продължават да посещават класа като слушатели. Сред тях е една арменка, която, докато слуша, гледа и си води записки, плаче. Обяснила, че след толкова години учене на оперно пеене никой от учителите й не й е показал как да разгърне пълния потенциал на гласа си, как да пее като богиня 

Георги Текев, управител на Фонд „Райна Кабаиванска“ към НБУ, казва, че тези, които не са приети в класа на първото прослушване, но го посещават като слушатели, следващата или по-следващата година са сред избраните. С които голямата оперна прима работи всеотдайно, докато не ги види в главни роли в най-големите оперни театри по света.

Задава ли се на хоризонта голяма оперна прима, г-жо Кабаиванска?

Може би времето не изисква големи прими, то е на едно добро средно равнище, в което господстват диригентите и режисьорите. Артистите не са от голямо значение, затова може би има и малко върхове, трима в момента: Йонас Кауфман, Хуан Диего Флорес и Ана Нетребко. Сега всички млади искат да се изявяват артистично. 30 000 се явяват на конкурс за телевизионен музикален формат, или 45 000 – за „Биг Брадър“... Миналата година 2000 бяха кандидатите на певческия конкурс в Барселона. Невероятни цифри! Когато правех конкурси едно време, идваха по 20-25 човека. Може би някой философ или психолог трябва да обясни този стремеж към артистично показване.

Очевидно не им стигат социалните мрежи или имат самочувствие на много надарени...

Да, затова в моята област стана много трудно да се пробие. Целта ми в майсторските класове е да им дам хляба в ръцете, да им осигуря бъдещето. И виждам колко трудно става. Трябва да имат страшно много качества, за да влязат в работната действителност на нашия свят.

Истината е, че ваши ученици вече триумфират по световните сцени – вие ги подготвяте направо за главни роли!

Искам да могат да преживяват с пеене. Но дори и за малки роли се иска и глас, и акъл. Трябва много талант и преди всичко интелигентност. Сега съм пред дилема с едно българско дете с разкошен глас, ама без акъл. Какво да го правя? Без акъл не става. Чакайте да ви разкажа една история. Големият диригент Рикардо Мути чул една моя ученичка, също стипендиантка на нашия фонд, и казал, че ще я вземе за „Ернани“ в Залцбург. Но при условие, че анулира всички договори, които има. Това дете, което беше сключило първите си договори в Парма и Арена ди Верона, беше изправено пред невероятен възел. В оставащите 5-6 месеца до Залцбург от какво да живее? Аз поисках пари от Фонда, слава Богу, не трябваше да плаща и неустойки. Наистина трябва да бъдат следени и подкрепяни децата. Аз за тях съм повече от майка. Това, което моята дъщеря никога не ми е разрешила да правя за нея, го правя за другите.

На вас големи диригенти поставяли ли са ви такива условия?

Не, аз съм пяла всеки трети ден през почти 30 години от кариерата си. Това означава, че съм правила по 150 спектакъла годишно. Концерти и спектакли. А тези деца сега, даже и на първа линия, трябва да балансират, за да преживяват. Операта не е толкова важна, колкото беше. За нея трябва вече да се мисли като за бизнес, като за пазар. Правилата на пазара командват и изкуството. Пазарът налага и критериите за избор. Казвала съм ви, че не искам вече да бъда и в комисии. Идва едно хубаво момиче и всички викат „оооооо“, после пее. Като се появи хубаво момче, става още по-страшно. Дето се вика, няма нужда и да пее. В едно италианско оперно списание видях снимка от спектакъл, в който баритонът пее гол! Много красиво момче наистина, но не пее добре.

Е, кой пък го слуша как пее!

Да, ама това не е пазар на крави, вече и на певците взеха да броят зъбите като на конете! Тази естетика няма ли да ни погуби?