Споменахте, че от Южна Корея идват красиви гласове, на които им е трудно да пробият заради външността си.

Да, имам четирима ученици тази година. Сега ще употребя една грозна дума – пласирането им на пазара няма да е лесно. Дори и в епохата на глобализация публиката не може да приеме една корейка в ролята на Дездемона например. Руса венецианка, аристократична...

Казват, че когато пеят ваши ученици, се усеща, че са гласове от една школа. Особено тези, които са ви слушали, припознават стила ви в пеенето на учениците ви. Публиката реагира с отношение към вас, следва учениците ви така, както е следвала вас самата. Така че със сигурност това са аплодисменти и за вас. Ходите ли да ги слушате?

Много често ходя. Скоро бях на откриването на сезона в Ла Скала заради Мария Греста, също стипендиантка на Фонда. Но никога не съм приемала аплодисментите към тях като адресирани към мен. Аз съм много критична. Но те са доволни от това и непрекъснато ми звънят и се консултират с мен. Така че моето семейство стана вече много голямо.

Аз – статистика! Можете ли да си представите подобно нещо! Не, но имам дълъг списък от имена, които пеят и са известни навсякъде. С помощта на Георги Текев и цялата група, с която работя тук, се реализира нещо невероятно – много деца минаха през майсторските класове, взеха стипендии... Вероника Симеони, Андреа Каре, говоря за най-изявените.

Има ли конкуренция между различните певчески школи?

Такива не съществуват всъщност. Аз никога и в кариерата си не съм вземала предвид съперничеството. Вървяла съм по моя път. Истината е, че има много майсторски класове, които не приемам. От моя опит в педагогиката мога да кажа, че пеене не се учи за четири-пет дни. Абсурдно е и неполезно. Дават се общи възгледи, без да се задълбочава ученето на техника. То е най-важното. За да станеш сигурен певец, да имаш дълга кариера, трябва много сериозна техническа база. Моята цел е не да правя много майсторски класове, а да има резултат от тях за младите, които ги посещават. От 15 години, откакто правя майсторски класове, доста хора са вече в големите оперни театри.

Искате ли да чуете внучката си Чечилия да пее?

О, аз вече я разпявам за ужас на майка й. Мъчи се с вибрацията на гласните връзки да се нагоди към гласа ми. Мъничка е още. Водолей е тя, ще бъде много хубава.

Вашата ученичка Мария Радоева ми каза, че когато се омъжила, съпругът й я посъветвал да не сменя фамилията си, тъй като българската все още тежала в оперния свят. Това ласкае ли ви?

Аз това никога не съм го мислила. Има много добри българки, които не познавам лично – те са по-големи от моите ученици. Соня Йончева например. А аз с моето невъзможно име минах пътя си.

Ама светът го научи и дори го произнася правилно!

Ами, правилно! Как ли не са ме наричали. Директорът на Ла Скала, където започнах, ме наричаше Кабяска. И Кавазаки са ми казвали...

Бях възхитена от смелостта, с която пяхте на концерта на вашите ученици в чест на 80-годишния ви юбилей.

Да, беше само смелост и нищо повече. Може би и наглост! Ужас, даже и текста си сбърках...

Въобще не мога да си представя да се спрете някой ден, честно.

В никакъв случай. Слава Богу, че с музиката не спирам, с друг занаят може би ще бъде приятно да се спре. С музиката не е лесно, тя е доживотна присъда.