Да живееш в хотел

Правят го не само известните, но и обикновените хора. Във времена, когато цените на недвижимите имоти летят бясно нагоре, това се оказва изгодна алтернатива на собствен дом

eva.bg 03 януари 2019

Омар Шариф живее безплатно 5 от всеки 12 месеца в Роял Монсо – Париж

Има и по-лоши начини да живееш на старини. След като прекарала Коледа в болницата, баронеса Тачър избрала да не се връща в пететажната си къща в Белгревия, а да наеме апартамент в Риц. С персонал, който да се грижи за нея

В случая с 87-годишната екс министър-председател й помогнал фактът, че била приятелка на двама от собствениците на хотела, близнаците Баркли. Те й казали, че може да остане колкото време иска, при това безплатно. Това бил жест на щедрост, но пък и довел до повишаване реномето и славата на хотела, особено сред някои американци, които искали да си платят престой за година само срещу възможността да се засекат в асансьора с видната дама.

Не е същият случаят с Омар Шариф и престижния Роял Монсо Хотел в Париж. Много години поред на египетската филмова звезда е гарантиран безплатен престой за 5 от всеки 12 месеца, в които той наема апартамент. Шариф обаче е харчел по 2 хиляди паунда седмично за храна и напитки.  

„Нищо не струва по-малко от четири лири тук – казва той в интервю. – Чаша кафе, бутилка вода. Но аз винаги си поръчвам кафето тук, каня и приятели да ядат, тъй като искам да върна жеста. Не искам да изглеждам като паразит.“  

Американската актриса Илейн Стрич живее в лондонския Савой 13 години, докато филмовата звезда Ричард Харис я превъзхожда с 2 години. През 2002 персоналът се разтревожва, че не са го виждали от седмица, но не смеят да влязат в покоите му с табелката „не ме безпокойте“ на вратата. Бившата му жена идва и го намира мъртъв.

Един от най-известните гости в хотел Дорчестър е бил Питър Селърс, който го превръща в своя лондонски дом за десетилетия и среща втората си съпруга именно там.

В Париж Коко Шанел живее в Риц, Марлене Дитрих – в хотел Ланкастър, Салвадор Дали в Мориц, където иска от румсървиса да му донесат овча вълна, за да я прострелва с пистолет, прогаряйки дупки в нея.
В Ню Йорк Коул Портър изкарва 15 години от живота си в Уолдорф Астория, докато иконичният Челси Хотел е убежище за писатели, музиканти и артисти. Боб Дилън, Джими Хендрикс и Джанис Джоплин са живели там, музата на Анди Уорхол – Еди Седжуик, го подпалва, Дилан Томас умира в него, секспистолът Сид Вишъс е осъден, защото е намушкал и убил приятелката си там.  

Между другото, милиардерът Хауърд Хюз, който има фобия от микроби, купува Дезърт Ин в Лас Вегас, премества се там и не напуска сградата четири години.

За американците да живееш в хотел e толкова обичайно, че американското бюро за преброяване на населението изследва явлението „продължителен престой“ като сектор на индустрията, който бележи ръст от 90-те години на миналия век.

Една от причините е, че евтините хотели приемат плащане кеш, не искат кредитни карти като залог за сигурност и предлагат отстъпки при по-продължителен престой.

За хората от средната класа, чиято работа е свързана с пътуване и честа смяна на местожителството, понякога животът в хотел е по-евтин от наем.

За хората от класата на богатите да живеят при пълно обслужване в луксозни хотели, е стил на живот, който могат да си позволят. „Вместо да инвестират в покупка на терен или да плащат наем от хиляди долари на ден, обитателите на скъпи хотелски апартаменти спестяват пари от заплата на собствен портиер, рецепционист, иконом, камериер, готвач, прислужник, персонален треньор или консиерж“, обобщава изследването.

Във Великобритания тази практика е по-непопулярна. Невъзможността да поддържат собствени жилища доведе до рязък скок на бездомните семейства, живеещи в пансиони от типа B&B – легло и закуска, към общините.
Но средностатистически граждани на Великобритания, избрали да живеят на хотел за собствена сметка, почти няма.

Най-известният случай е на Джейн и Дейвид Дейвидсън, използвали лодж при посещение на свои роднини през 1985 и отсядали в два от веригата хотели Травъллодж през следващите 22 години на цена от 97 хиляди паунда (без в тази сума да влиза храненето им). Те казват, че това е било по-изгодно, отколкото да поддържат дом. Но те остават изключение. Говорителката на Травъллодж не смята, че някой би повторил този опит и тъй като продължителните гости не носят дивиденти на хотелските вериги, за тях няма формални отстъпки и оферти да се заселят в тях за постоянно.

В края на краищата трендът се разпространява бясно в Северна Америка. В най-високата кула в канадския град Ванкувър можете да си купите студио с две спални за 800 хиляди паунда до милион, включително годишните такси за обслужване, което ви осигурява достъп до всички удобства в близкия хотел Шангри Ла с фитнес център, външен басейн и 24-часов консиерж. Същата верига управлява и хотел в Шард, кулата, която днес доминира в Лондон.  

Без съмнение във времена, когато цените на недвижимите имоти летят бясно нагоре, хора с ипотечни кредити, които нямат деца да ги наследят, могат да продават и да живеят удобно до края на живота си в хотел.

Стига да не са като Дейвид Бекъм, който за 80 нощувки на семейството му в два суита в Санто Мауро Хотел в Мадрид се е „набутал“ с 430 хиляди паунда заради хотелските екстри – храна, бар, допълнителни стаи за гости на семейството, пране, телефон, охрана и парти за рождения ден на сина му.  Нощувките в двата суита стрували само 80 хиляди паунда.

Добра сделка може да е и перманентният круиз с кораб около света. Храната и забавленията (без алкохола) са включени в цената.

Американската вдовица Беатрис Мюлер прекарва 14 години на QE2, тъй като 3500 паунда на месец са несравними с цената на престоя в старческия дом, където тя трябвало да живее, продавайки своя имот във Флорида. При това винаги, когато получела пристъп на морска болест, можела да позвъни на румсървиса.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР