Такова е село Старо Стефаново, в което ние от EVA прекарахме два от най-горещите дни през лятото. Отседнахме, по-точно се разположихме царски в комплекса „Дедовите къщи“. Дедови са само на вид, в смисъл на стари и реставрирани според изискванията на архитектурния резерват, за какъвто е обявено цялото село от 100 къщи. А стаите и студиата са с модерните удобства, без които не можем да си представим живота си – просторни бани и тоалетни, кабелна телевизия, парно отопление.

Впрочем леглата тук – и двойните, и единичните, са толкова удобни, че съперничат на тези в скъпите хотели на Ривиерата. Но тук, в гънките на Предбалкана, човек и на дъските да легне, пак ще спи дълбоко и непробудно.

Тишината, нарушавана само от ромоленето на реката и шегите на нощните птици, свежият въздух с мирис на бъз, липа или каквото там цъфти и зрее наоколо, както и чашка от дюлевата ракия (двойно препечена), с която посрещат гости в механата или под асмата на „Дедовите къщи“, са тройна застраховка срещу евентуално безсъние, причинено от смяната на леглото.

Гарантирано ще се събудите с първите лъчи с дух бодър и глава свежа и изпълнена с идеи за приключения. Ще изпиете кафето си на теферич, ще хапнете от баницата, която собственикът Иван току-що е извадил от фурната, и ще поемете на бавна разходка първо из селото с богата история. То си е направо разходка в по-миналия век... толкова съхранена е атмосферата на старото време тук.

Най-близо е наистина импозантната църква „Рождество Света Богородици“, построена през XIX век и обявена за паметник на културата. Любопитна история се разказва за изграждането й със събраните пари от жителите на Вратца (старото име на селото), накацало в котловината под връх Робово бърдо.

Оказало се, че срещу построяването й „работи“ тогавашният свещеник поп Йовко, тъй като мястото, на което трябвало да се гради, било на зет му. Като се разсърдили селяните след 9 години забавяне на строежа, владиката наказал попа със заточение. Ама по пътя към него го срещнал валията на съседното турско село, Хаджи Ибрахим. Веднага му наредил да се връща обратно, пък за църквата той щял да даде свое място. Така християнският храм се издигнал на дарено от турчин място. А поп Йовко служил в него до края на дните си и сега гробът му е досами зида на църквата.

Кръстосвайки надлъж и нашир немалкото Старо Стефаново, в което никой не е искал къщата му да е залепена до тази на комшията, ще ахкате при гледката на коя от коя по-живописни фасади и чардаци. ай-старите къщи са от XVIII и началото на XIX век, като малко от тях са едноетажни.

Реставрирани от нови собственици, повечето от къщите се оживяват в събота и неделя. През седмицата селото пак тъне в дрямка, свикнало с ленивото пролайване на куче или тренировките по пеене на петле. Разсънва се от време на време от снимането на някоя кинопродукция („Хайка за вълци“) или по-голяма компания като нашата, която иска да го изследва от 50-те му студени каменни чешми, през каменния параклис до стария бряст, през гробището, истински мир и покой насред борова гора, та до смесения магазин на мегдана.

Веднъж опознато, китното село с „Дедовите къщи“ се превръща в изходна база за кратки експедиции до близките интересни места – Деветашката пещера, Крушунските водопади, минералните басейни на Чифлика, село Бели Осъм, Троянския манастир... Струва си да се поизморите от ходене по екопътеките, вечерта ще ви се усладят под асмата на „Дедовите къщи“ и прясно изпечената питка за тукашната топеница, и баклавата, разточена в съседното село Малиново...