Едни от най-досадните клишета, които срещам през последните 5 години, са „мисли положително“ и „визуализирай“. Както и американският маниер проблемите да се наричат предизвикателства. Имам истински проблем, когато някой ми каже да изхвърля от живота си думата „невъзможно“. Срещнах съмишленик в лицето на Оливър Бъркман, британски журналист, специализиран в областта на социалната психология и селф-хелп културата, кореспондент на в. „Гардиън“ от Ню Йорк. В „Гардиън“ Бъркман води седмична рубрика „Тази колонка ще промени живота ви“. Много популярен е и блогът му. В нашумялата си книга „Противоотрова – щастие за хора, които не понасят позитивното мислене“ с британско чувство за хумор и опирайки се на сериозни изследвания, той обяснява защо съвременните стратегии за щастие, проповядвани от селф-хелп литературата, често имат точно обратния ефект.

Прекалено много съвременни стратегии за щастие се фокусират върху някаква версия на „позитивното мислене“ – идеята, че можеш със съзнателни усилия на волята да замениш тъжните мисли с радостни и по този начин да постигнеш богатство и слава. Проблемът е, че човешкият ум автоматично се противопоставя на подобен вид принуда. Ако ви кажа да НЕ мислите за бели мечки, вие постоянно ще се връщате към тях, без да искате. По същия начин в опита да се преборите с тъжните мисли на всяка цена, вие реално ще се съсредоточите върху тях. Позитивното мислене всъщност е изключително стресов начин на живот.

Защо посочвате американската бизнес култура, основана на положителното мислене, като една от причините за последната световна финансова криза?

Според социалния критик Барбара Еренрайх голяма част от проблема е корпоративната философия, широко разпространена сред банкерите и финансистите, че всичко е възможно, като единственото условие е всички, свързани с дадения проект, да вярват достатъчно силно в него. Същото важи и за хората, изтеглили кредити, които не могат да си позволят: когато вярвате, че всичко е възможно само ако го пожелаете достатъчно силно, можете да се забъркате в сериозни неприятности.

На какво ни учи провалът? В книгата си споменавате Музей на провалите.

Музеят на провалите е разнообразна колекция от неуспешни дрогерийни продукти и се намира в Мичиган, САЩ, изключително полезно за продуктовите дизайнери място. За съжаление, обикновено избягваме да изследваме внимателно нашите провали, защото буквално сме алергични към емоциите, които ги съпътстват. Истината е, че провалът е просто добра обратна връзка – доказателство, че достигате своите лимити и изследвате нови, непознати територии.

Несигурността добро или лошо нещо е?

Несигурността е житейски факт и то не обикновен, а положителен. Обичам да цитирам писателката Сюзън Джефърс, която изтъква, че ако някой ви връчи списък с всяко едно събитие, което ще ви се случи до края на живота, това би било просто ужасяващо дори ако приемем, че всяка случка се окаже позитивна.

В селф-хелп литературата се залага много на визуализацията. При игра на тото, особено когато джакпотът е голям, голяма част от българите визуализират пламенно, че ще спечелят. Но печели само един. Значи ли, че той е по-добър във визуализацията или нещо с нея не е наред?

Някои убедителни експерименти доказват, че визуализацията може да даде неприятен обратен резултат. По време на практически изследвания хора, които са били в състояние на дехидратация, всъщност се оказали по-малко мотивирани да търсят чаша вода, след като са визуализирали, че вече са я изпили. Все едно са успели да убедят мозъка си, че целта е постигната, като всъщност е нямало такова нещо. Лотариите, разбира се, са ужасен начин за правене на пари. Но от друга страна, предполагам, че ако емоцията от участието в такава игра ни носи вълнение, то може да бъде разглеждано като форма на забавление.

Аз използвам фразата „негативно мислене“ като обобщен термин за нагласа към живота, която не си затваря очите пред негативното и не настоява, че всяка мисъл и емоция, която изпитвате, е позитивна и че ако изпитвате негативни чувства, значи правите нещо грешно. Вместо това негативното мислене помага да се научим да толерираме и дори да приветстваме негативните мисли, чувства и ситуации като важна част от реалния живот. Понякога аз буквално вярвам, че да мислиш за лоши неща, може да бъде полезно. Например намирам за изключително ефикасно използването на версия на техниката на стоиците за „негативна визуализация“, като си зададем въпроса кое е най-лошото, което може да се случи. Вместо да се опитвате да се самоубедите, че всичко е наред, вие всъщност се учите, че можете да се справите дори ако нещата изобщо не са наред.

Какво е мястото на любовта в света на негативното мислене?

Убеден съм, че най-смисленият вид любов е в абсолютна хармония с негативното мислене. Истинската удовлетворяваща връзка, независимо дали е с партньор, дете или приятел, изисква да позволиш да бъдеш уязвим и да бъдеш подготвен да усещаш неща, които не е задължително да са весели или щастливи. Негативното мислене е път към по-дълбоките емоции, а любовта със сигурност е първостепенната сред тях.

Благодаря ви за прекрасната книга, която ме накара да почувствам оптимизъм, че съм песимист!

И аз ви благодаря, наистина оценявам думите ви! Ние, песимистите, трябва да се подкрепяме.