Ставам на 40

А любовта си остана същата. Гледната ми точка към секса се промени, тази към брака – също. Към любовта обаче – не

Ирис Крилатска 11 август 2015

 

Човек може да изпита неимоверно щастие, когато си зареже тялото. Зарязах и плуване, и хипокси, и масажи, и фитнес. Остана ми един-единствен лосион за тяло и дори той ми досаждаше. Напълно разбрах защо древният мъдрец Диоген се е затворил в бъчва, за да отстоява свободата си. И си е живял там. Голям кеф е да изчезнеш от света, който е винаги готов да те осъди, да те преценява, да ти подхвърля някакви неща, и да останеш насаме със себе си и собствения си кеф. Е, обикновено от бъчвата излизаш... като бъчва, но какво от това?!

Изразът „в дупка съм“ невинаги означава, че ти е кофти. Може да означава и особено блаженство. Не съм във форма, извън строя съм, не съм на линия, не ме търсете. В дупка съм. В света навън нека се състезават кой е красив, успял, щастлив, а ти си в дупка. И твоята дупка е твоят манастир.

Започнах тържествено да се разраствам. Малко кафкиански звучи, но факт – станах нещо като нарастващата Луна. Кой иска и може да спре Луната да нараства? Никой. И тя самата не иска да спре. Извинявайте, но това си е период, съвсем естествен. Не може Луната все да е в кльощавата си фаза. Дебелей, расти, разраствай се, отпускай се, раздипляй се тържествено... Ще мине. И някъде в тази тотална лигавост, в това набъбване се чувстваш уникално, декадентски щастлив. Не е здравословно обаче. Ако основната ви мисъл е да е здравословно, не можете да усетите вкуса на това декадентско щастие, което не признава модерни думички като баланс, хармония, толерантност. То е в изобилието, прекаляването, форсирането.

Хареса ми този период на набъбване. Защото иначе все се оглеждаш в очите на другите. И като ти кажат колко добре изглеждаш, колко страхотна си, как се справяш... суетата като змия се плъзва в душата ти и те кара да продължиш в тази линия, така че следващия път пак да „заслужиш“ тези похвали, че дори и по-големи. Ако може – с удивление, с възхищение, с почуда. Как правиш всичко това?! Вдъхновяваш ме! Зареждаш ме! Невероятна си! Суета на суетите!

40. Кисела съм. Какво да правя? Моят личен гуру Ошо много се ядосвал навремето, като го питали какво да правят с еди-какъв си проблем. Започвал да вика: „Защо все трябва да правите нещо?! Нищо не правете, изживейте го“. Обаче в случая няма да го послушам и ще направя нещо – ще си изтрия годината на раждане от профила във фейсбук.
После ще взема да ги навърша тези 40. Да, да, казвам ви – ще стана на 40, пък каквото ще да става. Ужас!
А по повод умирането, с което започнах, се сетих как в анимацията „Шрек“ магарето викаше на дебелия зелен грозник, който нещо май беше припаднал: „Шреееек, ако видиш тунел от бяла светлина, в никакъв случай не влизай в него!“

Та ако в близките три-четири месеца видя тунел от бяла светлина, обещавам да не влизам в него. Амин!

И все пак – ужас!

« предишна страница
5 КОМЕНТАРА
5
A_chi
14 август 2015, 13:10

Поздравления!
Между другото прочтох преди 10 години онзаи статия и тогава много ми хареса. Тази още повече! Чакам с нетърпение следващата!
P.S упувам си списанието заради Вашите текстове!

4
кремена
12 август 2015, 12:57

Как с лекота разказвате за 40 те...и като ви слушам не е никак плашещо....

3
bb
11 август 2015, 20:25

Na psihiatar. vednaga

2
Mirjana
11 август 2015, 19:31

NEVEROIATNO!!!!! Ste sledia I ostanalite vi statii!

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР