Не че преди не се е случвало да се почувствам щастлива в семейната хралупка, съвсем не, но едва наскоро разбрах за какво става въпрос. Мъжът, детето, кучето, книгите ни, филмите ни, диванът ни, разговорите, разпределените вече територии... Веднъж четох някаква статия за „английския брак“ и абсолютно разбрах за какво става въпрос. За култивиране на страстта в течение на времето. Тревата избуява в началото, но мадам Време минава с косата и подравнява всичко. И после пак така, и пак така... Накрая местенцето става чудесно за размазване. Не е диво, но пък и не-дивото има своята красота. Но какво ли обяснявам?! Просто понякога човек иска да плува в спокойни води. Уморяват те бързеите, изтощават те големите вълни.

А любовта си остана същата. Гледната ми точка към секса се промени, тази към брака – също. Към любовта обаче – не. Онзи ден четох една книга – „Богомилски легенди“ на Николай Райнов, и там попаднах на историята за Савската царица и цар Соломон. Направо се вкамених. Между другото, убедена съм, че всичко е написано и казано още в началото на думите и ние после само преповтаряме и преповтаряме.  

Изуми ме онова, което Савската царица казва на цар Соломон, когато отива да го посети – него, най-мъдрия сред мъдрите на земята: „Не мъдрост дири жената у мъжа, а нож. И мъжът не търси у жената сърце, а огледало. Да, царю – нож и огледало: ето каква е любовта на земята. И – венци от кръв… Това е за людете. А за боговете има обич на мъдрост и сърце. Ти бог ли си?“

Три дни подред си настръхвах от тези думи, понеже са дълбоко верни. Като естествено „нож“ не означава просто и само нож, а означава острие за живота. Острие, с което да спасяваш, защитаваш, изхранваш, отстояваш и т.н. А огледало означава безмълвно отразяване, пасивно, нещо, което няма самостоен живот и съществуването му придобива смисъл само чрез теб, заради теб, благодарение на теб. Точно така е – нож търсим ние в мъжете, а те в нас – огледало. Въпреки че на думи ние търсим мъже умни и с чувство за хумор, а те – жени красиви и с добро сърце. Всъщност обаче все за нож и огледало става въпрос. В 99% от случаите. А останалият 1% е абсолютно пренебрежим от статистическа гледна точка.

Не съществува успокоение, достойно за времето. Гледам, че преди 10 години съм се възхищавала от възгледите на Линда Гудман, че времето не съществува, обаче, мила Линда, не си права, да знаеш. Времето е нашият модератор. Администратор на сайта ни. Куратор на изложбата на живота ни. Съществува, разбира се. Можеш само да се правиш, че не съществува. А можеш и да си повярваш – ако живееш в някоя пещера, изолиран от всички.

Намислила съм си нещо – следващата една година ще я посветя на тялото си. Ще направя всичко, каквото иска. Последните няколко години го изоставих, защото ми беше писнало страшно от него, честна дума. Изведнъж това тяло започна да предявява огромни претенции към мен и в началото му се вързах.

Отслабнах около седем-осем килограма за два месеца (случи се заради един летен грип, но няма значение). Тръгнах на плуване и онова прекрасно нещо – хипокси. И на масажи. И реших, че ето сега съм точно в такава форма, в каквато искам да бъда. Постигнах я. Обаче тялото искаше, искаше, искаше... Още и още. Не мога да му посветя цялото си време. Не мога само с него да се занимавам, само него да поддържам, голяма напаст се оказа това тяло. И го зарязах. Напълно. Забих си се в някакви мои си неща. Не ме интересува. Предавам се. Действайте, природни сили! Ваша съм изцяло. Смелете ме, правете каквото искате с мен, не ми пука. Беше катарзис.