На 18 Велина Минкова заминава да следва литература с профил творческо писане в Калифорнийския университет. През 2001 г. на английски излиза първата й книга Red Shorts – кратки разкази за детството й през комунизма. Междувременно тя сменя слънцето на Калифорния с прихлупеното небе на Амстердам, където учи европейски науки.

На университетско парти се запознава с французин (с когото вече имат две деца, Димитри и Жул), преместват се да живеят в Париж, където Велина преподава английски и литература. Но дори Париж я „вкисва“, защото не може да намери време за онова, което иска да прави най-много – да пише.

Покрай раждането на Жул  е приета с конкурс в созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“ и онова, което „беше вряло и кипяло в тенджерата под налягане, избухна“. За някакви си 6 месеца написва книгата „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ (ИК „Колибри“). Като с машина на времето се връща към свое пътуване преди 1989 г. с група пионери до Северна Корея, която влиза в ролята на екзотичен фон в този роман за българите и България.

Получило се е забавно и леко четиво с релеф, на моменти можеш буквално да усетиш въздуха на онези години, да пишеш отново с химически молив, да купуваш сувенири за чуждестранните другарчета от подлеза на ЦУМ... Можеш отново да си „зелена амеба“. Да се върне назад й помага откритият в долап забравен дневник от пътуването, от който заимства детския език и емоциите.

Пътешествието приключва не в КНДР, а на “Кравай” около 10 ноември 1989 г., а там спомените проговарят по различен начин и подтикват към по-зряла равносметка на изминалия четвърт век.

„С мама обикаляхме града да търсим сувенири. Не беше лесно... В книжарницата нямаше особено голям избор от пощенски картички, но затова пък бяха пуснали химически моливи... продавачката ни разреши да купим само половината, за да не сме създавали дефицит.“