Да призная, не се постарах особено за външния си вид. Бях по дънки и риза. Изпитвах вътрешна съпротива, все едно ще се излагам на пазара. Очаквах да срещна аутсайдери. Но когато се огледах, видях приятни лица. Възпитани свестни хора. И да, всички, с които говорих, искаха връзка, при това сериозна. Носехме табелки с имената  си. Жените бяхме на отделни маси. Мъжете сядаха при всяка от нас за по 6 минути. След това всеки в рамките на минута си записваше впечатления. Почувствах се харесвана. Аз умея да водя разговор, да задавам въпроси, да направя общуването приятно. И мъжете наистина бяха симпатични. Имаше адвокати, военни, бизнесмени, един фаянсаджия, който се разочарова, че съм журналистка и ми каза, че съм можела да работя нещо „по-свестно“, но поне ми одобри зодията.

Пътят им дотук беше различен – минаваше през неуспели заради изневяра годежи, дълги връзки, прекъснати заради алкохолна зависимост, приключили бракове заради бягство на съпругата с шефа. Някои просто не бяха пожелали дълга връзка до момента.

Реших да се видя за втори път с трима. Те също бяха поискали среща с мен. Съгласих се да им дадат имейла ми и се видях с първия, който ми писа. Представи ми се като строителен инженер, но се оказа, че има по-голям бизнес.

Той е синеок, тъмнокос, разведен от година, с малка чудна дъщеря. Виждала съм я само на снимки. Много внимателен мъж. На първата среща ми подари еротична книга (!). Това леко ме смути, но книгата се оказа интересна. Интересен беше и разговорът помежду ни. Изпрати ме до нас, предложи да се видим отново. Имал планове за уикенда, които включвали и мен. Хм! Тогава му дадох телефона си. Склони да вечеряме във вегетариански ресторант, което моментално му вдигна акциите. Но когато ме хвана за ръка, усетих, че не искам да ме приближава физически.

Последваха цветя, подарък за 8 март, предложения за пътувания все до страни, които обожавам, покана да видя караваната му и още обеди и вечери. Даде ми да прочета любимата му книга, която не дава на никого. Пълен е с идеи. Обажда се често. Казва, че говори с мен наум дори когато ме няма. Заслушвам се в сърцето си, но то мълчи. Питам се какво искам. И усещам, че ако беше по-висок, ако ме провокираше, ако ми въздействаше физически...

Май трябва да му кажа честно, но още се срещаме. Може би давам някакъв шанс, макар и в себе си да знам. Боже, дано ми прости!
На втория не отговорих въпреки милите имейли. Потърси ме във фейсбук и видях снимката на профила му – на нея се боксираше гол до кръста. Пълничък е, да ви кажа, даже доста. И чарът на хубавата му усмивка някак се стопи след тази снимка.

Третият не ми писа.

Бях на коучинг на тема: „Как да си избираме партньор?“ Обучението водеше психолог. С още една жена и двама мъже говорихме за това какво ни привлича в другия пол, какъв партньор бихме желали да имаме, от какви семейства произхождаме и дали искаме да повторим модела им, да го допълним или да му се противопоставим. Обсъждахме колко е важно самочувствието и правилната самооценка за по-голямата гъвкавост при избора и по-лесното адаптиране към различията у партньора.

Срещата с психолог също беше интересна. След час разговор осъзнах, че не съм най-лесната за намиране на партньор, макар и шансът ми да е 70% според анкетата, която ми направиха.
Признавам, че клубът за запознанства е интересен опит, възможност за срещи с повече и различни хора. Може би бих опитала още „Бързи срещи“.

От мачмейкинга нищо не се получи. Избраха ми мъж, с когото да се срещна, но той май не пожела. И аз бях приела просто от любопитство какво ще стане. Странно е да избират мъжа ти по каталог. Да, в себе си знаеш колко ти харесва да е висок, умен, с чувство за хумор, щедър, интелигентен, да имате химия и да е необвързан. Но ако ставаше толкова лесно, мъжете щяха да ги продават в бутиците... на Витошка и Шан-з-Елизе. И като ни докривее или просто ни се иска, да отидем да си напазаруваме някой съвършен.

Хем не е лесно, хем е най-лесното на света. Понякога. Просто Господ знае кога да е това понякога. Аз знам за себе си, че моите мъже ги помирисвам, усещам със затворени очи, чувам със сърцето си, улавям във въздуха, че сме от една порода. И тогава всичко губи значение – целият списък от желания се изпарява. Вярвам, че в моментите, в които хората се срещат истински, има божия частица. Съвсем възможно е тя да мине и през клуб за запознанства. Когато човек е готов, когато другият е готов, Господ дава да се срещнат. Вселената казва „клик!“ и нещата се получават.

И докато пишех този текст, прочетох във фейсбук два вица:

Първи виц

От дневника на една стара мома:
Скарахме се с приятеля ми, седя в маршрутката, плача... и изведнъж от съседната седалка едно момченце, 4-5-годишно, ме погледна в очите и попита:
- Плачеш защото си дебела ли?

Втори виц

Днес стоя на спирката, чакам автобуса и нещо ми влезе в окото. Започнах да го трия съсредоточено, то се насълзи. В този момент една баба до мен ме погледна и съчувствено каза:
- Не плачи, дъще! Аз на твоите години изглеждах много по-зле и пак си намерих мъж!

Не съм дебела и се чувствам млада, така че много се смях.