Джулиан Мур никога не е била типичната холивудска звезда, макар че се е снимала в блокбастъри като „Джурасик парк“ и „Игрите на глада“. Никога не е била и ъндърграунд икона, въпреки че е правила доста експерименти и е известна като една от най-смелите актриси от своето поколение. Тя просто е различна и винаги е била такава.

До 18-ата си година е аутсайдер. Ражда се във военна база в Северна Каролина. Баща й е високопоставен военен адвокат и семейството пътува непрекъснато. Почти всяка година се местят – от Тексас до Небраска, от Аляска – до Ню Йорк, а след това изведнъж – в Германия, после Франция. Джулия сменя девет или десет училища. Винаги е „новата“ в класа, все трябва да се адаптира и никога не успява. В Европа, по-точно в Париж, тя за първи път разбира колко е сладко не просто да не си аутсайдер, ами да си момичето, в което са влюбени всички. Една фризьорка я съветва да свали очилата с дебели рогови рамки и да си сложи контактни лещи. Така момчетата най-после виждат сивосините очи на Джулиан и всичко си идва на мястото.

Когато заявява на родителите си, че ще става актриса, те изпадат в ужас, особено баща й. Майка й обаче постепенно започва да я подкрепя. Джулиан е изключително близка с нея и когато тя внезапно, за един ден, си отива от емболия през 2003 г., актрисата дълго не може да дойде на себе си. В нейна памет подава молба за британско гражданство. „Майка ми беше шотландка, но заради професията на баща ми трябваше да се откаже от шотландското си поданство. Всеки път, когато трябваше да развява американското знаме, тя плачеше. Наистина чувствам тази нишка в кръвта си. И когато гледам червената си коса, както и тази на дъщеря ми, обсипаните ни с лунички лица, винаги мисля за мама“, разказва актрисата. Преди няколко години, отново в памет на майка си, тя издава детската книга „Мама е чужденка“, в която разказва за проблемите, с които се е сблъсквала заради смешния шотландски акцент на майка си, различната й външност и за това как трябва децата да приемат хората, принадлежащи към друга култура. 

Като млада Джулиан има един неуспешен, но пък продължил почти 10 години брак – с режисьора Джон Гулд Рубин. Защо се развеждат? „Направих грешка и после я поправих“, е отговорът й. Никога не казва нищо повече по този въпрос.

През 1996 г. на една снимачна площадка Джулиан среща режисьора Барт Фройндлих. Барт е на 26, а тя – на 35. Една година след началото на връзката им се ражда синът им Кал, а след още 5 – дъщеря им Лив. После решават да се оженят. Сватбата е скромна и в тесен кръг. Джулиан сияе от щастие. „В онзи момент наистина разбрах, че съм най-голямата късметлийка на света. Имах всичко – страхотен мъж, прекрасни деца и работа, за която умирам и за която все още, слава Богу, ме търсят.“

Сега Джулиан е на 54 години. Вече подбира внимателно филмите, в които да участва. Ако снимките са в сезон, когато децата са на училище, трябва да са в Ню Йорк, защото Джулиан може да остави семейството си най-много за седмица. Никога не ги води със себе си на снимки, не иска да подлага децата си на чергарския живот. „Мама се оказа права – можеш да имаш и любов, и семейство, и кариера, всичко. Само не ми каза колко здраво трябва да работиш, за да поддържаш този баланс“, казва Джулиан.

И тя работи наистина здраво. Има зад гърба си над 50 филма. За най-новия, "Все още Алис", се подготвя четири месеца, като се среща с болни от алцхаймер и с техни близки, гледа филми и чете книги по темата. А критиците твърдят, че прави ролята на живота си.