Въпреки че сме от Братството на Нотомб (четем всяка нейна книга, пием шампанско без повод и си слагаме ярко червило, без дори да сме белгийки – или това май е Сестринство?), от известно време бяхме попритихнали. Но „Синята брада“ ни накара отново да извадим тапата и да празнуваме. Приказката за злия благородник, избивал жените си, е така остроумно интерпретирана, с такъв искрящ диалог, че бихме я поставили на сцена немедленно. А за Синята брада бихме назначили Венсан Касел. ИК „Колибри“