Не избързвате ли с плановете?

Хаха. Защото в момента, в който го пуснат, ще скокна да танцувам! Не харесвам формалните събития, където всички са важни, гледат строго, заобиколен си с хора, които не познаваш добре, присъстват известни личности, на които другите обръщат внимание и пред които се държат неестествено. Да се забавляваш, е доста отегчително, между другото.

Какви предимства ви дава титлата баронеса?

В Англия все още има остатъци от класовата система. Хората са чувствителни на тема статус. Аз съм дете на работническата класа, а у нас все още отдават голямо значение на произхода на човека. Направи ми впечатление как се промени отношението към мен. Не от истинските ми приятели, разбира се. Иначе титлата ти дава спокойствие, увереност и трибуна, от която да говориш. Но ако имах деца, нямаше да могат да я наследят. Щяха да ги наричат почитаемите. В Англия ако мъж стане лорд, наричат жена му лейди. Ако си баронеса, за мъжа ти няма обръщение. Бившият ми съпруг не се ласкаеше много. Неловко!

Хахаха. Има и други жени. Не сме наполовина, но със сигурност сме повече, отколкото в научните среди. А тези с къси поли съвсем не сме многобройни. Трябва да питаш лордовете, но да знаеш, че средната възраст в Камарата е 68 години.

Изглеждате изкушена от модата.

О, мерсиии! Много, да. Любимите ми дизайнери са Валентино, Moschino, Вивиан Уестууд - нейните силуети и кройки много ми отиват. Много обичам и да смесвам дизайнерски тоалети с масови марки като Miss Selfridge. Там роклите са за по 80 паунда. Якето ми сега е от 5 години. Хората мислят, че е дизайнерско. Не е. Блузата ми, перлената яка и клинът са от TopShop. Целият ми аутфит струва около 50 паунда. Но чантата ми е Miu Miu (подчертава го)!

Какво мислите за винтидж дрехите?

Когато бях по-млада и бедна, имаше магазини Oxfam. В тях хората оставяха дрехи, които вече не искат да носят. Там можеха да се намерят неща в стил 30-те, а аз по онова време много харесвах тази мода – с коприните, перлите. Сега предлагат повече от 60-те и 70-те. Бяха много евтини и елегантни. Друг винтидж, който харесвам, е... Гледала ли си сериала „Момчетата от Медисън Авеню“? Действието се развива в Ню Йорк през 50-те и 60-те. Правим си партита в стила на този сериал. Жените носят убийствено високи токчета, тъмни коси и яркочервени червила, прави тесни поли. Тъжно е, че в научните среди няма много хора, с които да мога да си говоря за мода.

Истина ли е, че не си почивате никога?

Може би звучи странно. Не гледам телевизия, обичам филми. Най-любимото ми занимание е да играя скуош. Без значение колко съм изморена, след десет минути игра се чувствам толкова добре... Не ме бива да лежа на брега или да не правя нищо. Обичам да говоря, да чета. Имам голяма тераса и каня приятели да пием по чаша вино там.

По време на лекцията си споменахте, че от нас зависи какви ще бъдат следващите 50 години. Вие какви бихте искали да бъдат?

Моят личен списък включва три неща – всеки да има силно чувство за идентичност. Защото това в момента се атакува. Трябва да имаш силно усещане и яснота кой си, да си горд с това, което си. Колкото по-развита индивидуалност имаш, толкова по-интересен ще си.

Второто е да се реализираш. Когато работиш усилено за нещо, изпитваш прекрасно чувство. Когато бях на 15, работех в събота на пазара, защото бяхме много бедни. Помня първия ден, в който донесох пари вкъщи. Майка ми каза: „Можеш да правиш с тези пари каквото си поискаш. Не мога да ти казвам какво да правиш с тях, защото са твои.“ И аз ги пръснах за уроци по езда. Но усетих тотална мощ. Мисля, че децата от средната класа нямат този опит. Родителите им дават пари. Но да работиш е много по-удовлетворяващо, отколкото да се забавляваш по партита.

И третото е да бъдеш полезен на обществото. По някакъв начин каквото и да правиш, да бъде в помощ на света. И още едно – човек да развива своята креативност. Не е нужно да рисуваш картини или да пишеш симфонии. Достатъчно е да си преподредиш кухнята, стига това да активира чудесния ти усет за оригиналност. Това е моят списък за бъдещето. Всичко зависи от нас. Имаме нужда да преосмислим цялата власт на интернет и айпад.

Може би са полезни за учене, но не трябва да заместват способността ни да раждаме нови идеи.