Баронеса Сюзън Грийнфийлд изследва влиянието на съвременните технологии върху човешкия мозък, мисли и чувства. Публикува невронаучната теория за съзнанието „Личният живот на мозъка“, автор е и на книгите „В търсене на идентичност в XXI век“, „2121: Приказка от следващия век“, „Трансформация на ума: как цифровите технологии оставят отпечатък върху мозъка“.

Тя бе в България по покана на Mtel и Британския съвет като специален гост на церемонията на журналистическите награди Mtel Media Masters 2014, на която изнесе лекция за влиянието на интернет върху човешкия мозък.
Ето какво сподели Лейди Грийнфийлд пред EVA.

Защо приехте поканата да присъствате на наградите?

Никога не съм била в България. Следващата седмица пътувам за Австралия. Беше ми любопитно да дойда и тук. Струва ми се важно да говорим за начина, по който технологиите влияят на мозъка.

В какъв смисъл влияят?

И в положителен, защото хората боравят с повече информация, и в не толкова – защото паметта им става по-краткотрайна. Реакциите им стават по-бързи, но като обща тенденция способността на децата да задържат вниманието си намалява. Интернет погубва въображението, понижава креативността, онлайн игрите увеличават агресията.

Когато бях дете, хората рядко имаха телефон вкъщи. Трябваше да отидеш с пени в ръка, да се наредиш на опашка пред кабинката. Получавахме поща три пъти дневно и извън това нямаше комуникация, освен ако някой не мине да те види. Сега всички непрекъснато сме „включени“. Мъжете общуват, за да обменят факти. Обърни някой път внимание на английските мъже в пъбовете. Седят един срещу друг с големите халби бира и мълчат. Само ще си кажат: You’re alright? - You’re alright! (Добре ли си? Добре си.) Можеш ли да си представиш две жени по този начин?

Не!

За жената говоренето е най-важното нещо. Мълчим само когато опитваме да накажем някого. Мъжете често мислят, че щом не говорим, значи всичко е наред. За нас не е важно информацията да е стойностна. Просто се наслаждаваме на обмена й, защото това е нашият начин да се свързваме. Мъжете се свързват помежду си, играейки футбол или правейки нещо заедно. Разликата между количеството думи, изговорени от една жена и един мъж, е огромна. Мозъците на двата пола са не само структурно, но и химически различни.

Хормоните, които жлезите произвеждат, са различни. И оттам следват различни настроения, състояния, нива на агресия, стремеж към състезание. Ние дори виждаме по различен начин. Мъжете виждат буквално ограничено, целенасочено напред. Това е еволюционно обусловено. Когато са ловували, е трябвало да се концентрират в целта. Докато ние сме ползвали периферно зрение, за да следим няколко неща едновременно. Затова и често откриваме ключовете за колата преди тях.

Защо нямате профил във фейсбук?

Не виждам смисъл. Моят личен живот е мой личен живот. Във фейсбук всеки иска да бъде харесван от всеки и да бъде като другите. И в същото време да е специален и различен. Затова хората имат много крехко усещане за идентичност. Според мен социалните умения на потребителите там атрофират.

Правите ли си селфита?

Разбира се, че не. Едно от най-тъжните неща е да видиш хора във влака да се снимат с телефони, вместо да се любуват на гледката през прозореца. В Лондон има стойки, на които да си закрепиш телефона, за да си направиш селфи. В днешни дни хората споделят всичко, което правят. Публикуваш всяка мисъл, която ти хрумне. В миналото имахме личен живот, таен. Сега има само публичен.

Как ще определиш границите си тогава? Единственото, което не може да бъде споделено и си е само твое, е лицето ти. То е нещото, с което те идентифицират, знакът, че си индивидуалност. Затова мисля, селфитата са толкова популярни. Те са начин да се идентифицираш. Обърква ме още нещо – голямата мания по татуирането. Мисля, че хората се татуират, защото имат нужда от поне едно постоянно нещо в живота си. Не го осъждам, просто се опитвам да си го обясня. В Англия се появи през последните две години. У вас модерно ли е?

Да. Любопитно ми е как изглеждат партитата на учените от Оксфорд. Носите очила, обсъждате важни теми и цитирате сериозни източници ли?

Хаха. Не, не! Някога, докато учехме, всяка събота имаше по три-четири купона едновременно. На обед в пъба обсъждахме кой какво ще облече вечерта, а вечер се събирахме пак там и всеки се насочваше към който купон реши. Сега, разбира се, партитата са по-спокойни. На мен ми е доста по-скучно. Обичам да има музика и да се танцува, на Dancing Queen на ABBA например. Много харесвам Марвин Гей – това парче I heard it through the grapevine. Мисля да го свирят на погребението ми.