„Бих се оставила доброволно да бъда завлечена за 10 минути в някоя малка уличка от Жерар Депардийо. Обожавам селянина в него“, казва Шарън Стоун. „Всеки си има своите фантазии – отговаря на тази реплика Депардийо. – Но аз не съм лесен мъж!“

Не е лесен за себе си, за близките си, не е лесен. Но е голям мъж, огромен актьор с мащабен талант, необятно сърце и неукротима енергия. Жерар е стихия на сцената, на екрана и в живота. Откакто се е появил на този свят, винаги е бил и мъж с бъдеще, и мъж с минало. Признава, че обича да сее безредие, за да открива най-доброто у другите.

Титли

Жерар Депардийо е Кавалер на Почетния легион, има 15 номинации и 2 награди Сезар за най-добър актьор, Златен глобус и номинация за Оскар. Бил е шеф на журито на Кинофестивала в Кан. Актьор, режисьор, собственик на два ресторанта на площад Гайон в Париж и лозя във Франция, Италия, Мароко и Алжир, на текстилен бизнес. Тренирал е бокс. Моторът му е като дом, нищо че неведнъж е падал от него. От близо две години е руски гражданин със специален указ на Владимир Путин и е културен посланик на Черна гора в Русия. Висок е 1,80 м, тежи между 130 и 150 кг. За целия си живот е свалил общо около 300 кг. „Случвало ми се е да започна един филм и да съм към 90 кг и да го свърша 120. Никога не съм щадил тялото си, никога не съм се грижил за себе си физически. Не броя тютюна, алкохола, безсънните нощи, белезите... за щастие винаги съм с желязно здраве и бързо се възстановявам.“

Казва го човек, който е преживял петорен байпас, самолетна катастрофа и смъртта на първородния си син Гийом. Син, с когото отношенията му са много драматични. По време на бременността с Гийом съпругата на Жерар Елизабет взима дестилен – лекарство, забранено по-късно. Вследствие на това синът им се ражда с костен израстък под мишницата. Оперират члена му заради обърнат уретер и това се отразява върху психиката на детето. Свръхемоционално е. На 13 малкият пуши трева и диша лепило, става наркозависим, на 16 влиза за 18 месеца в затвора за притежание на наркотици. Посяга на баща си с нож, между двамата има драматични скандали, заради които актьорът напуска семейството си. След болницата прибират сина му в психиатрична клиника. Той скача от третия етаж. В същото време печели Сезар с първия си филм. През 1995 година е натрошен от катастрофа с мотор, през 2003-а ампутират крака му. Почива от възпаление на белите дробове.

Депардийо е играл в 170 филма и непреброимо количество театрални постановки. Казва, че малко му е необходимо, за да бъде щастлив, но малко не му е достатъчно, за да задоволи жаждата си. Твърди, че изпива по 14 бутилки вино на ден. Според автора на биографията му „Жив съм“ Лоран Ньоман: „Когато Депардийо се храни, е с черпак, когато пие, е от бъчвата, когато пуши, е като комин, когато прави кино, играе в 6-7 филма годишно, но е имало и години с по над 10.“

Бесен апетит

„Изпитвам нещо като булимия към живота – обяснява Жерар. – Имам бесен апетит. Ако хората погълнат половината от това, с което аз се тъпча, ще се пръснат. Докторът ме попита какво пия, отговорих – ето например, започвам с шампанско или червено вино преди 10 ч. Следва пастис, може би половин бутилка. Хапвам и поливам обяда с две бутилки вино. Следобеда пия шампанско, бира и още пастис – около 17 ч., за да довърша бутилката. После минавам на водка и/или уиски. Но никога не се напивам. Достатъчни са 10 минути почивка и воала – глътка розе, и съм свеж като маргаритка! Харесва ми еуфорията, в която изпадам. Понякога пия, защото не съм в мир с тялото си. Потискат ме шумовете, които издавам, биенето на сърцето ми, гъргоренето на вътрешностите ми, хрущенето на ставите и започвам да се наливам, за да не полудея.

Прекалявам. Знам. В подобни моменти съм като животно. Изолирам се, затварям се в себе си и чакам да премине. След 28 години психоанализа и двама психоаналитици, които погребах, мога да кажа, че чудесно осъзнавам тези свои проблеми. Това е в природата ми, не мога да го променя.“