Сега

Какво имате сега на нощното шкафче?

Ваня Щерева ми беше на гости скоро и ми донесе книгата си. Иначе препрочитах „Легендата на Сан Микеле“ на Аксел Мунте – любимата ми книга. Чела съм я 4-5 пъти. Действието се развива на Капри, където отидох за първи път това лято. От Георги Данаилов, който ми е съсед на Ковачевица и ми я даде за първи път преди много години, знам, че най-първият и най-хубавият превод е на Елисавета Консулова-Вазова. Та сега съм се заела да го намеря. Допреди няколко години четях много съвременна гръцка литература, но напоследък не съм. То като изгледаш новините, не ти се чете много. Трябва да излезеш да се разходиш. Говорила съм много с нашите новинари през годините защо започваме винаги с лоша новина. Отговарят: „Който показва кръв, е пръв“. Аз не съм съгласна с това правило.

Как релаксирате?

Ходя в планината събота и неделя, най-често в Драгалевския манастир, ако съм в София. Говоря с монахините – приятели сме. И на къщата ни в Ковачевица. През лятото на морето плувам по един час сутрин и един вечер. Истинска зодия Риби съм. Влизам зад лодките, зад шамандурите, докато спра да виждам каквото и да било от брега. Много обичам концерти и оперни представления. Скоро бях на един концерт под Акропола – беше изключително. Акрополът е до теб, отгоре са звездите.

Първият концерт, на който съм била там, беше на Райна Кабаиванска през 80-те. И тогава разбираш колко са нищожни някои случки, които те смазват. Две неща не са се променили за тези две хиляди години – любовта и омразата. Такава омраза има в българското общество, а любов – все по-малко. И не е въпросът в богатството, защото миналата година на остров Бали срещнах изключително бедни, но много усмихнати хора. Имам нужда да срещам по-добри хора и деца. Когато сме някъде, където има деца и бебета, всички се залепват за мен.

Правили ли са ви хороскоп?

Да, Иван Станчев, а след него ходих при Гал Сасон, който ми даде интересни съвети, от които съм запомнила само да не нося черно. Сигурно защото съм суетна. Каза ми и да се обърна към писането. Преди години пишех нелоши неща.

Какво е най-ценното ви притежание?

След време осъзнаваш, че нищо не е твое притежание – нито семейството, нито съпругът ти, нито детето ти, нито неговото бъдеще. Единствено ти си притежание сам на себе си. И в един момент можеш да се окажеш сам с книгата в ръка. Вчера ми беше много тежък ден. Гаф след гаф отвсякъде. Легнах да си чета на втория етаж и чувам кучето ми – чихуахуа, килограм и 800 г – все едно дете плачеше. Отварям вратата, тя стои тъжно отпред. Винаги усеща, когато не се чувствам добре. И я взех, легна при мен в леглото, заспа и всичко беше наред. Най-близка съм с моето куче Чарето…

(Силва, разбира се, се шегува. Освен със своето семейство тя е близка и с няколко „момичета“ като нея, с които обикалят оперните сцени на Европа и често отлитат някъде далеч, за да освободят натрупаното напрежение.)

Дали това разбиране за притежанието е освобождаващо, или е повод човек да се чувства самотен?

В един период се чувствах много сама. Не бях сигурна дали решенията, които съм взела, са правилни и добри за мен. Но без да съм суеверна, аз дълбоко вярвам, че нещо ме закриля. Не знам баща ми ли е, баба ми ли, има някой, който се грижи за мен. И мисля, че съм постъпила добре... Не обвинявам никого за нищо в личен план... Всеки носи отговорност за това, което върши... Човек взима решенията заради самия себе си, не заради детето, съпруга си или някой друг. Достатъчно съм силна да правя това, което искам. Аз съм от тези жени, които искат всичко да са си спечелили сами. И искам да работя, докато съм жива, до последния ден, да измислям нещо. Колкото ми е дал Господ, толкова. Не мога да си представя да бездействам… в никакъв случай, стига да съм здрава…

Научихте ли се да казвате „Не!“ директно?

В личния си живот го правя лесно, в професионалния това ми беше най-трудното, защото все търся максимално добрия път за телевизията. Научих се едва последната година. Наскоро имаше момент, в който трябваше да кажа „не“. Знаех, че всичко ще се обърне срещу мен. Така и стана, имаше и заплахи. Но бях убедена, че е правилното решение.

Какво умеете да правите с ръцете си?

Готвя много хубаво традиционни български ястия. Едно време месех, но започнахме да дебелеем прогресивно и се отказах да правя баници, погачи и мекици. Когато построихме къщата в Ковачевица, канехме приятели на тълпи и съм напълнила поне 7-8 агнета на фурна. В съпровод на циганската музика.

Там ли е любимото ви убежище?

Много ми е любимо. Там имам много близки приятели и ходя с тях по гората. Там гледам телевизия само ако ми се обадят. С Георги Данаилов ни дели един дувар. Той пуска винаги класическа музика. Много е хубаво да пиеш на двора кафе в пълна тишина или на фона на класическа музика.

Любимото ви време от деня?

Обичам сутрините. Не ставам за нощен живот. Не знам нито един клуб в София. И нямам желание. Смятам, че човек трябва да прави това, което му доставя удоволствие. Ставам в 7 ч. и това ми е най-хубавото време – да пия кафе, да гледам катеричките в двора ни как се подготвят за зимата. Медитирам така. И обичам да се срещам с приятели.