Тогава често в него се събужда момчето, което разговаря тайно с морето, което плува безкрайно навътре или гребе с часове и си повтаря като мантра гръцката сентенция “Морето измива всички скърби”.
Онасис иска да купи спортния клуб на Монако, но холдингът, който го притежава, не го продава. И милиардерът решава да купи целия холдинг, който притежава също така казиното, Хотел дьо Пари, банката на Монако и още куп предприятия. Използвайки влиянието на Рение, купува официално дял от холдинга (а Рение получава 1 млн. долара за фондацията си за защита на животните, нещо като сватбен подарък), а останалите дялове купува чрез подставени лица на борсата. Така Онасис става собственик на малкото кралство. На сватбата на Рение и Грейс Кели Онасис изсипва от хидроплана си дъжд от червени и бели карамфили и прави феерия от фойерверки. За никого няма съмнение кой управлява Монако. Онасис се заема да освежи скучния Монте Карло и идеите му са грандиозни – строителство на небостъргачи, артефакти на модерния лукс, обетована земя за богатите. С Рение и Кели се разминават все повече в критериите си. Всъщност разривът с краля е не заради критерии, а заради пари.

Мария Калас, божествената сродна душа

Париж, 1971 г., Мария Калас подготвя елегантния си апартамент за вечеря с приятели. Тя вече се е оттеглила от оперната сцена, живее усамотено с двете си кученца, вярната си прислужница Бруна и шофьора Тито в апартамента, в който по цял ден звучи оперна музика. Често нощем Бруна я чува да плаче, а от грамофона се носи онзи глас, заради който светът я нарече Божествената.
Вечерята е организирана от приятелката на Калас, българката Надежда Станчов. Двете се запознават на снимките на филма „Медея“, където Станчов поема работата с пресата  като личен асистент на Калас. Приятелството им не е лесно, но трае до смъртта на дивата.

На вечерята ще присъства Аристотел Онасис. Всъщност Калас е капитулирала пред молбите му да се срещнат. Но е решила да е на нейна територия, заобиколена от малкото си приятели. Калас нервно подрежда цветята във вазите. „Не ми трябва този стар мъж – мърмори тя. – Защо, Надя, какво иска от мен? Нищо, вече нищо не чувствам към него!“ Мария обаче не е искрена. Сватбата му с Джаки Кенеди разбива сърцето й. Тя се е надявала Ари да предпочете нея.

На масата напрежението може да се разреже с нож. Онасис е скрит зад тъмните си очила с дебели рогови рамки. Въпреки че е студено, е дошъл без палто. Шегува се, че вече не купува палта, защото винаги е с кола, а когато е с палто, винаги е длъжен да го остави на гардероб и да даде бакшиш. „От спестени бакшиши и икономия на палта печеля по 20 000 долара годишно“, обяснява той. Компанията се предава пред чара му. Когато сядат в хола за пури и сладкиши, светкавично се намества до Мария. Слага ръка на бедрото й и й прошепва колко му е липсвало това – сочните й бедра, които никоя кокалеста аристократка не може да замени. Намекът е ясен – той все още е женен за Джаки, с която, мълви се, са пред развод. „Тя е неразбираема. Мисля, че сама себе си не може да разбере. Възпитана е да бъде модел на благоприличие, постоянство и много от онези досадни американски добродетели. Но е абсолютно лишена от мистериозност. Тя е съвсем, съвсем обикновена”, признава Онасис пред журналиста Питър Еванс по повод на Джаки.

Мария Калас и Онасис имат страстна, бурна, нелесна връзка на двама души, обявени за божества приживе. На двама гърци с трудно детство, отчаяно борили се за място под слънцето, създали сами себе си, покрили света със силата на собствения си ум, талант, енергия. Двама души с огромно его и труден характер, непокорими, неуморни, необикновени.

Когато се срещат, Мария Калас е заобиколена от тълпи поклонници. На спектаклите й идват крале и президенти. Женена е за италианеца Батиста Менегини,  30 години  по-възрастен от нея. Когато се запознава с Батиста – нейния Тита, тя е на 23, тежи 104 килограма, с очила с дебели лупи, ужасно облечена и, уви, е абсолютно непозната на оперния свят. Менегини става нейният Пигмалион – той се заема с контактите й, менажира участията й, помага й да отслабне и да се превърне в истинска красавица. Мария го обича предано до момента, в който среща Онасис. Повече от година корабният магнат идва на всеки спектакъл, носи кошници с огромни цветя, чака я след края, за да й целуне ръка и я обсажда с предложения за круизи на яхтата му. Най-накрая тя приема. С Менегини прекарват с Аристо и Тина почти месец на „Кристина“. В края на месеца за Тина и Менегини е ясно, че браковете им се разпадат. Ари и Мария са обсебени един от друг, те се усамотяват с часове и говорят на гръцки. Търсят се с поглед, разбират се без думи. Връх на наглостта им е когато без да се обадят, слизат в Истанбул и отиват на танци до късно вечерта.

Мария е с една глава по-висока от Ари, но химията между тях е очевидна на черно-белите снимки от това време. Богатството и Славата, две полубожества, се срещат, за да премерят сили. И често от сблъсъка  им се раждат грандиозни скандали, в които се извисява гласът на Калас. Разводите и на двамата не са лесни. Като че ли Онасис страда повече – децата му са малки, а и той не е преставал да обича Тина. Но тяхната разлика във възрастта – 23 години, си е казала думата.

Мария най-после е нормална щастлива жена, а не оперна дива, в която са вперени милиони погледи. Тя не изпитва вече желание да пее. И тръгва на любовно пътешествие с яхтата му, което трае цели… 9 години. Следва Онасис в неговия турбулентен живот и приема само отделни ангажименти. Предава гласа си и той й отмъщава. Жената, която чуваш как плаче дори когато пее, сега се смее гръмко, крещи или пее за публиката на „Кристина”, пуши цигара, танцува до сутринта…

Плажовете на Скорпиос, шума на морето, самотните разговори с Ари под звездите, пътешествията с него по цял свят – тя се наслаждава на всичко това с цялото си сърце. Никога не й е било разрешено да бъде дете, трябвало е да учи, да пее, да изкарва пари. Никога не си е представяла, че любовта не е само нежна привързаност и закрила, а бурна страст, вулкан от емоции.