Една от най-богатите работещи жени на планетата – според Bloomberg заплатата й като главен оперативен директор на Facebook за 2012 г. е била 26 милиона долара. Една от 100-те най-влиятелни жени според класацията на списание Forbes за 2011-а – на пета позиция, главният оперативен изпълнителен директор на Facebook Шерил Сандбърг (44 г.) стана първата дама в управлението на компанията, смятана за „мъжки клуб“.

Кариерата на Шерил Сандбърг минава през Световната банка и финансовото министерство на САЩ, откъдето преминава в Google на позиция вицепрезидент на компанията. През 2008 г. приема поканата на Facebook да бъде главен оперативен директор и става дясна ръка на нейния основател Марк Зукърбърг.

Шерил Сандбърг е известна с активната си обществена позиция за равноправие между половете. Не крие феминистките си убеждения. Книгата й Lean In: Women, Work, and the Will to Lead, в която призовава дамите да не отстъпват в битката за водещи позиции в бизнеса и в други обществени сфери, се превърна в бестселър. През септември излезе и на български със заглавие „Реши се“ (ИК „Сиела“), а както стана ясно, скоро ще видим и филм по нея.
Шерил Сандбърг ексклузивно за ЕVA.

Шерил, радвам се, че се отзовахте на поканата да говорите за списание ЕVA.

Благодаря ви! Вълнувам се много, че книгата ми излиза в България.

Не. Когато пишеш книга, се надяваш някой да я прочете, и, да, някой я прочете, но определено не се надявах да са толкова много хора. Не очаквах да бъде превеждана и издавана в толкова различни държави. Явно хората осъзнават, че светът би бил по-добро място, ако повече жени бяха на по-отговорни позиции. Дълбоко вярвам в това.

Преди 50 години беше трудно да си представим жени на високи постове, а преди 16 години – бързия растеж на високотехнологичната индустрия. Изглежда прогресът се ускорява. Кога според вас ще се появи следващата голяма идея?

Не мисля, че прогресът се ускорява за жените. Ако погледнете от България до САЩ, за жените той не е мръднал кой знае колко. Жените са 5% от най-успелите 500 изпълнителни директори, жени управляват 11,5% от компаниите на стоковата борса. В България тези проценти също са твърде ниски, което значи, че напредъкът не е чак толкова голям. А и погледнете света, вижте какво се случва в Близкия Изток, говорим за най-основни граждански свободи за жените, за най-елементарни…

В книгата си отбелязвате как жените често казват, че са „извадили късмет“, вместо да вярват в собствените си качества. Как да ги окуражим да оценяват себе си по-високо?

(Смее се.) Ами написах книга за това. Заедно с книгата основах и фондация Lean In – leanin.org, и много хора по света стават част от това, образуваме Lean In кръгове, вече имаме повече от 20 000 общности в 76 държави. Целта е да се окуражаваме взаимно и да предизвикваме наистина големи промени.

Забелязвали ли сте у себе си тенденция към подценяване?

Да, правех го постоянно и все още го правя. Именно по тази причина написах книгата. Ако ние, жените, знаем със сигурност, че мъжете са по-склонни да преговарят за по-добри позиции, да търсят повече възможности, ще се борим за същото. И казвам на жените – не чакай, за да почувстваш кога е моментът, не е въпросът в чувството, просто го прави. Просто го прави и чувството ще дойде.

Когато бяхте ученичка, отличничка при това, имахте ли амбицията да влияете на общественото мнение по начина, по който го правите днес?

Знаете ли, никога не съм мислила за такива неща. И мисля, че това е част от проблема. Това е нещо, за което жените от това поколение трябва да мислят, защото в противен случай ще се озоват на същото място, където сме сега.

Как си представяте истинското равенство? Като не забелязваме разликата в половете ли?

Не вярвам, че хората не забелязват разликата в половете. В книгата има доказателства, че се отнасяме към момчетата и момичетата по различен начин. Наричаме момиченцата, които командорят останалите, „тарторки“. А от момчетата очакваме да са такива. Третираме момичетата различно. Майките систематично подценяват качествата на дъщерите си.