Y

На модните дефилета в Париж Йоджи Ямамото може да бъде срещнат толкова често, колкото и самият японски император. Той винаги е правил изключение само за едно ревю – това на Ив Сен Лоран. Двамата имат нещо, което ги свързва, нещо като тайна карма. Дори имената им започват, на латиница, разбира се, с една и съща буква – Yves и Yohji. Въпреки че първият – това е европейската класика, стремежът към аристократичен лукс, а другият – Ямамото, е източната мъдрост, която минава през драмата и катастрофата, за да стигне до спокойната хармония.  Въпреки че Ив е израснал в буржоазна къща, заобиколен от слуги и позлатен порцелан, а Йоджи е отгледан от майка си, останала вдовица на 27, заобиколен от мизерия и страх да не я изгуби. “По гърба на една жена познавам дали е щастлива, нещастна, объркна и накъде се е запътила. Може би защото моят детски кошмар е бил да не видя майка ми, единственият човек до мен, как се отдалечава завинаги. Затова на дефилетата винаги гледам гърбовете на моделите”, казва Ямамото. Различен е и начинът, по който се обличат: Ив Сен Лоран с безупречния сив костюм, вратовръзка и кърпичка в джобчето на сакото и Йоджи, който прилича на бивш член от кришнарска секта – с широки черни дрехи и сандали на бос крак. А тайната карма, която ги свързва, е, че гледат на модата през очите на художника, на поета. Такова е чувството им за хармония и детайл, за линия, вроденото им чувство за красота. Както и наркотичната им пристрастеност към работата. Ив Сен Лоран обичал да повтаря, че има само две занимания: да прави поредната колекция или да спи. Йоджи често го цитира. Това, което ги прави духовно близки, е и целувката на съдбата, която е прошепнала “гений”.

Днес Йоджи Ямамото е на 65 години. Уморен и болен, с неизменните дълги посребрени коси и широки черни дрехи, но с детска усмивка, нежна като цвят на вишна. И самотен. Пътува между Париж и Токио, където го обожават, но признава, че нито едното от двете места е неговият дом.

80

Йоджи Ямамото прави дрехи, които на пръв поглед изглеждат мрачни, защото са черни и не са по европейски секси. Но те са толкова „заразителни” и неустоимо привлекателни, колкото е за европейците източната философия. Именно в нея поколението на бурните 70-те и 80-те намери отговори, намери духовен път, равновесие, пристан. А може би и фактът, че точно тогава Европа откри Изтока, е една от причините Ямамото, този енигматичен странник, да бъде определен още с първата си колекция в Париж 1971 г. като невероятен талант. Провъзгласен за гений в средата на 80-те, днес Ямамото не е загубил нито грам от блясъка и славата си. Въпреки че иска да остави делата си в ръцете на дъщеря си Лима (той има деца от различни жени), за всички е ясно, че Yohji Yamamoto без Йоджи Ямамото не може да бъде същият бранд. Философ, поет, който свири на хармоника, каратист с черен пояс, обожаващ освен Ив Сен Лоран и Боб Дилан, герой от филма на Вим Вендерс „Бележки за градове и хора” (1989 г.), адвокат, а след това завършил и моден колеж в Токио, Ямамото е не просто дизайнер, а личност, променила представите и културните ценности на Европа в края на миналия век. Макар и комерсиални, дрехите му са на средата между конфекцията и от кутюра. Модната директорка на Barneys, Ню Йорк, казва: “Това е може би единственият дизайнер в света, когото 60-годишните наричат невероятен, а 16-годишните – готин.”  Стилът Ямамото се усеща в десетки творци – в почерка на младите белгийски дизайнери, които направиха бум в света на модата, при Джуния Уатанабе, Мартин Маржела, дори в някои колекции на Прада и Марк Джейкъбс.

Дрехите

на Йоджи Ямамото освен заразителни, са и опасни. Защото, ако си купиш черен копринен панталон на Ямамото например, трябва да си купиш и негова риза, ленена, снежно бяла, с чиста и ясна линия, за да изглеждаш завършен. Ще трябва да си купиш и негови обувки с равна платформа, с дебели каишки, може би и асиметрична шапка с неговите инициали. Пак по същата причина.

“Ако не бях дизайнер, щях да стана играч на покер или съпруг на някоя провинциална фризьорка – споделя с непроницаема усмивка японецът в едно интервю. – И никакви колекции, никакви ревюта. Част от мен се стреми към световна слава, друга част – към безметежно изтягане на дивана.” За щастие, никога не се е изтягал на дивана. Два пъти годишно прави по две нови колекци, плюс куп други проекти. Той не е отшелник, познава добре пазара и продажбите (100 млн. долара за двете основни линии Yohji Yamamoto и Y`s) го доказват, работи с брандове като Adidas – линията му Y3, Hermes, Mikimoto, Mandarina Duck, прави костюми за оперни постановки, работи с Елтън Джон, улавя новото по въздуха и пренастройва сетивата си. Най-новата му линия се нарича Coming soon – мода за млади, динамични и, разбира се, различни хора.

Sex

Дрехите му, естествено, са и много, много сексуални. Но никога натрапчиво или агресивно сексуални, а с фина, интелигентна и загадъчна сексуалност. Те откриват “прозорче” към тялото – голо рамо, част от гърба, част от шията.

Когато всички останали показват силен грим, подсилени рамене, високи токчета и лакирана кожа – в края на 80-те, Ямамото показва чисти лица, меки линии, обемни и свободни дрехи, плоски сандали, японски тип. В модния свят, доминиран от мъже, които предпочитат мъже, Ямамото никога не е крил своето пристрастие към жените.

Черно

И накрая, дрехите му са черни. Колекциите му са черни. “Черното е цветът на моя живот”, казва Ямамото. Вероятно защото първото нещо, което са разбрали очите му, е вдовишката черна рокля на майка му, която, за да го отгледа, е работила денонощно като шивачка. Какъв е тогава цветът, който най-ярко изразява вашата радост, пита го напориста журналистка. “Черен”, отговаря Ямамото. Разбира се, той използва и други цветове. Но ярки, силни, никога пастелни.

Ето какво не са дрехите му: предизвикателни, агресивни, надменни, напрегнати, преднамерено изпипани и изчислени. “Творчеството не е математика, не стигаш винаги до един отговор. Когато твориш, може да потеглиш за Индия, а да откриеш Америка.” “Не харесвам нито прекалено женствените жени, нито прекалено мъжествените мъже.”

Дрехи на Йоджи Ямамото ще откриете в Тrend Box, а неговите чанти за Mandarina duck – в бутик Etiquette

Глас от други животи

“Защо съм се родил японец, защо? Никога не можах да открия причината. Не съм имал избор. Просто така се е случило, родил съм се в Токио”, казва Ямамото на вечерята в негова чест в Палацо Пити, Флоренция. Сега той все по-често се връща към детството и корените си, спомня си проститутките, които са живели в съседство в бедния квартал и колко ужасяващи са били очите им. Когато мисли за войната, в която е загинал баща му – “войната продължава в мен”, спомня си за френското училище, в което е обучаван от йезуити (не ви ли напомнят за себе си чрез строгите черни дрехи в някои от колекциите му?), за лекциите по право, които посещава до края, за колежа по мода, увлечението по китарата и уискито и суровата, но толкова предана майка, която впрочем живее с него и до сега. Спомня си как е планирал да работи в задната част на ателието на майка си и как е правил дрехи за пълни жени, как е срещнал Рей Кавакубо… Днес Ямамото има над 120 магазина в света, факт, който продължава по детски да го учудва.

Фотография Guliver Photos / Getty images / AFP, Bulphoto / Reuters