Нека първо да уточним – Чала е село в западната част на Родопите, на 8 километра над град Борино. Има го на картата, но там свършва пътят. Асфалтовия път имам предвид. Иначе оттам – пътища много, от черни по-черни, издълбани от пороите, озъбени от камъни. Започват буквално от праговете на двете чисто нови къщи за гости в началото на селото, направени по всички изисквания за хотелския комфорт – с напълно обзаведени кухни и трапезарии и всяка с по няколко спални, които могат да приютят до 12 души. Но не ходете в Чала!

Там тишината е толкова плътна, че чак стряска, независимо дали през деня или през нощта. Аз там от тишина не мога да спя, честна дума! Беше ми тревожно и някак подозрително... Това умиращо село, в което допреди години всяко семейство гледало по 10 декара картофи, ама никой не идвал да ги изкупува и като ги чистели, чистели от израстъците, накрая ги изхвърляли, защото за животните си били отделили достатъчно. И сега нивите са буренясали и хората садят по един декар картофи, но на пазарите в София картофите са или самоковски, или родопски, да се чудиш откъде са ги докарали.

Не ходете в Чала, ако гледката на дрипави хора, свличащи сено от невъзможно стръмни ливади, ви потиска. Нито ако ви смущават поздравът и въпросът им как сте и след отговора „добре, а вие“ се пропуква едно дълго трупано мълчание и се задавяте от пороя думи как мъжът ми има три сестри и трите са откачени, децата викат майко, ако не можеш, махни животните, ама пък като дойдат, им е хубаво да им заколиш едно агне, пък конят щеше да ме убие за малко и затова сега нямам нито един зъб и навсякъде ме боли, но пусто сено няма кой друг да го прибере, всяка година правя курбан за здраве, а синът отиде в Германия, ние останахме тук да се мъчим, сине, но къщата ще падне, ако не я постегнем това лято...

Не ходете в Чала, ако не сте готови поне едно утро да споделите с връх Виденица (1652 м), откъдето при ясно време се виждало Бяло море. Ама и да не се вижда морето, гледката пак е твърде опияняваща, не е от снощния купон световъртежът. На самия връх, казват, енергията е много силна. Не случайно тук има останки от древно селище и светилище на бог Дионис. По пътя обратно си наберете билки – всяка тревичка тук е целебна.

Не ходете в Чала, ако не понасяте острата миризма на кравите. Защото няма начин да не се срещнете с тези наглед кротки и дребни като сърни кафяви хайванчета, тъй като пътят им и сутрин, и вечер, като се прибират от паша, минава покрай вилите, направо под терасата ви минава. Дето се вика, няма нужда да отваряте вратата на хладилника, за да види детето ви откъде идва млякото.

Не ходете в Чала, ако не ви понася да пищите като във влакче на ужасите, преодолявайки пътя до върха над село Ягодина, на който е изградена платформата „Орлово око“. Да застанете на нея, увисвайки над пропаст от 650 метра, е нищо в сравнение с офроуд приключението преди това. Да се чуди човек в какъв филм се е снимал Калин Врачански, та да се изтипоса на тая платформа!

Не ходете в Чала, ако не сте приготвили подходящи обувки да минете по Дяволската пътека, през Дяволския мост, но така, че да „увиснете“ над реката.

Не ходете в Чала, ако сте любители на градските гурме заведения, защото там ще трябва да се задоволите с изключително нездравословно пълнено агне на пещ, със сотирани картофи от тазгодишната реколта – отвътре мекички, отвън с хрупкава коричка и залети с разтопено масълце, с ресторантския вариант на пататник, с прясна пъстърва от Доспат или в най-лошия случай с набрани от самите вас гъби – тази година буквално ще се спъвате в манатарки и пачи крак, в овча прахан и печурки, ако пък споменете за сърнелки или челядинки, ще ви се изсмеят, не ги признават по тези места. Попитайте за менюто Мишо, който управлява имота Вила Чала, тези две къщи за гости, които по проект на техния собственик Мустафа Караахмед няма да останат сами, а ще има и още, той ще ги построи, теренът вече е подготвен...

Не ходете в Чала, за да мога аз с моето семейство и моите приятели още няколко пъти поне да послушам тишината. И да аплодирам тези, които са направили това възможно.