Случилото се беше добре планирано от тяхна страна. Много ми е трудно да говоря за това, извинявай. Начинът, по който реагира Стефан, ме изуми. Той каза: аз дума срещу хората, с които едно време съм си делял хляба и съм пил вино от една кана, няма да кажа.

И сега имам огромен респект към него и го обожавам, защото толкова държи на мъжката си дума, че прилича на олдскул рицар. Не знам колко е добре за времето, в което живеем. Може би повече ритници трябва да се дават в наше време. Колкото и да му беше трудно да поеме ритниците от хора, на които той им е сложил обувките, го направи по изумителен, благороден и ужасно добър начин.

Тук не става дума толкова за финансова зависимост, а по-скоро за предателството от приятел. След това е много трудно да продължиш да вярваш в приятелството. За съжаление това е едно от нещата, които загубих по пътя.

Знам, че е ужасно, но ето днес, на 8 юли, Теодора Духовникова не вярва в приятелството.

Да поговорим още за брака ти. Всичко ли е толкова розово в него?

Разбира се, ела да видиш как се караме. Както се обичаме, така се и караме. Лампи са се палели в квартала от нас. Понеже много добре се познаваме и двамата бързо палим и много добре знаем коя дума да кажем на другия, така че много да го заболи. Не малко, а много. Три дена сме сърдити, ходим с подвита опашка и накрая някой прави стъпката.

А ти защо му казваш тази дума?

И той ми казва. Но той е по-добрата половинка от семейството. По-благороден е, по-щедър. Супергорда съм с него. Начинът, по който го обичат приятелите му, много ме възхищава.

Значи имате приятели.

Да, но ти не знаеш с онези хора какво беше. Брат ми, брат ми. Така си казваха.

Не мога да повярвам, че може без приятели. Ти не си ли имала приятелки?

С жените приятелството малко не ми се получава. Някакви страхове ли проектират върху мен...? Имам много добри приятелки, две или три, но не мога да кажа, че им звъня по 10 пъти на ден всичко да им разкажа. Имала съм повече приятели мъже. А и аз много съм се затворила откъм контакти в последните години.

Костват ти енергия ли, защо?

Костват ми разделяне с илюзии, което е доста по-болезнено. И знаеш ли кое най-много ме отвращава? Хора, които говорят отвратителни лъжи за мен. Аз знам, че са те, защото София е малка. А като ме видят (с фалцет): Теди, Теди, и са едни прегръдки, и наздраве, и се снимаме заедно.

Аз не се сърдя на жълтите вестници. Какво да им се сърдиш? Те не ме познават. Не вярвам да са злонамерени срещу мен конкретно, това им е работата. Сърдя се на жълтите си познати. От жълтите познати тръгват много повече неприятни неща.

Знам, че с Луиза Григорова си много близка.

С Луиза си споделям много, тя знае ужасно много неща за мен. Просто след тази случка много внимавам кога използвам думата приятел. Защото за мен това беше много повече от срива на една връзка. Тя ме разклати на ниво ценности, на ниво представата ми за света изобщо.

На кого би се обадила при проблем?

Първо ще кажа на Стефан, после на майка си. Майка ми ми е изключителен приятел, не знам дали има нещо, което да не знае. Може би приятелството, което имам с децата ми, е тръгнало от нея. И със сестра ми съм изключително близка. Тя е по-голяма от мен, много е умна, занимава се с византология.

Не оставай обаче с впечатлението, че самотно седя и преживявам. През годините от толкова много неща се опарих, че сега, когато изляза да се забавлявам някъде навън, аз съм като в Израел. В Израел живеят сякаш е последният ден от живота им. Все по-рядко излизам, веднъж в месеца или дори на два месеца. Но като излизам, не означава да пия бейлисче, да цъкам клюки с приятелки и да се прибера. Означава да се прибера в 5 сутринта и да се раздам по баровете. Качвам се горе, крещя, вися по вратовете на всички, прегръщам ги. Израел.

Купон и разочарования. Разочарованията са другото име на живота...

Което е хубаво. Защото имаше една инфантилност преди у мен.

Кога свърши тя?

Постепенно. Но на мен си ми е мъчно за онова момиче, нищо против него нямах. В неговата глава по-лесно се живееше, отколкото сега. Но това ми помага да играя по-добре, да бъда по-уверена.

Сега какво виждаш, като се погледнеш в огледалото?

Ще ти кажа какво ми каза Явор Гърдев в дворчето на Народния наскоро: „Харесваш ми, Теодора, все повече ми харесваш, повече отпреди. Тази рязкост на чертите и погледа...“ Мисля, че се харесвам повече отпреди на външен вид. Излъчването ми е друго. Лицето на 20 и лицето на 30 е различно.

Може би преди това е приемател, а после – излъчвател.

Нещо такова. Сега притихнах някак си. По-скромно вървя, но не пасивно и без самочувствие. И се чувствам много добре. Сега е повече любовта ми към живота, към театъра, децата, летата. Към летата на Лозенец, дори и за 5 дена.

Къде да гледаме Теодора Духовникова от есента:

В „Солунските атентатори“, с който ще се открие 100-ият сезон на Народния театър; „Към пропаст“ по Иван Вазов на Шуменския театър, с която ще обикалят България – там играе царица Сара; „Агенти“ по Дейвид Мамет на Шуменския театър с Мишо Билалов, Пламен Манасиев и Ивайло Захариев, с която вече обикаляха България.

В българския филм „Събирачи на трупове“ с Лидия Инджова, Мишо Билалов, Стоян Радев, Стефан Щерев. В нея Теди играе Катето, „абсолютно безобразно същество“, което героят на Билалов изнасилва. В английско-германската продукция „Александър Македонски“, където играе Олимпия – майката на Александър, роля, в която сме гледали Анджелина Джоли.

И още в хита „Гарванът“ в Театър 199, с който двамата с Калин Врачански гостуваха в Лондон, „Ръкомахане в Спокан“ с режисьор Явор Гърдев – с ролята си там Теди спечели „Аскеер“ през 2013 г., „Всичко ни е наред“, реж. Деси Шпатова, „Дон Жуан“, реж. Александър Морфов, „Идеалният мъж“, реж. Тиери Аркур – всичко в Народния театър.

Теди в отбора на надеждата

Куаси Ив е роден в град със звучното име Тимбукту в Северно Мали, където има много нефт, диаманти и вървящите с тях кръвопролития.

Сирак е, майка му е починала, а баща му е убит от ислямисти. Влиза в България нелегално през турската граница след огромни премеждия. Въпреки че е загубил родителите си, родината си и се е озовал в страна, за която не е чувал, само с дрехите на гърба си, малиецът не излъчва никакво самосъжаление.

Както казва Теди Духовникова: Ако на нас, киселите европейци, които врънкаме за всяко нещо и пием хапчета за главобол и стрес, ни се случи една хилядна от това, което на него му се е случило – директно инсулт и довиждане.

Куаси обича да се шегува, а усмивката му е като хиляда малийски диаманта. Много слънце има в това двайсетина-годишно момче. Докато се разхождал един ден в Мали, го повикала местна жена. Осе, осе (ела, ела), му казала жената, която изглежда била малко нещо магьосница, и му обяснила, че вижда зад гърба му голямо слънце. Слънцето на големия късмет.

Най-близък е Куаси с мениджъра на Отбора на надеждата Виктор Кирков – човекът, заради когото Отборът съществува. Виктор свързва Куаси с адвокат Ивайло Боев, който го защитава безвъзмездно на делата му за получаване на статут на бежанец. На делата ходи и Теди, за която оставането на Куаси у нас вече е кауза.

За нея той не е един от многото бежанци, а момчето, което учи, говори и пише на български, иска да се кръсти православно, иска да работи тук и да рита футбол. В крайна сметка Върховният съд казва „да“ на молбата за статут. Затова сега малиецът ще защитава на Световното за бездомници в Чили футболната чест на България.