Малко повече за това.

Мисля, че най-големият проблем в България е липсата на добър вкус. И оттам идват ужасно много проблеми. Не е добър вкус да си сложиш два номера по-малка бяла тениска, за да ти се виждат мускулите. Не е добър вкус да си министър-председател на България и да сричаш „Отче наш“.

Не е добър вкус, както каза Ицо Хазарта, да си пратиш децата на училище, само и само да ти се махнат от очите. В този смисъл мисля, че засега моите деца имат вкус. Знаят как да се обличат. Никога не бих ги облякла на годините, на които са, в някакви марки за хиляди пари. При положение че те са деца, трябва да тичат, да играят и тези дрехи трябва да се късат. Защото щастливото детство къса дрехите си.

Заговорихме за щастливо детство, а ти си лице на изключително читав социален проект, обърнат към децата от домовете – „Отборът на надеждата“. 

Обади ми се една вечер Георги Господинов, любимият ми български писател, и каза: „Канят ни да станем посланици на един социален проект.“ Ставало дума за български отбор най-вече от момчета от социални домове, който да участва на световно първенство за бездомни хора.

България ще участва за трети път, първенството тази година е в Чили от 19 до 26 октомври. Най-много ме впечатли, че от децата, включили се досега в Отбора на надеждата, почти никой не отива на улицата, намират си работа, довършват си образованието, създават семейства. Веднъж вече опитали да бъдат от страната на нормалните хора, да стават сутрин, да ходят на тренировка, някой да очаква нещо от теб, те се променят.

Пресконференцията за „Отбора на надеждата“ я направихме в Народния театър. Говорих с Павел Васев и той каза – разбира се, ще се радвам Народният театър да бъде част от това. Бяха дошли две момчета, мъже. Единият беше тъмнокож, черен като нощта, силен, много притеснено гледаше и с едни от най-добрите очи, които съм виждала на света. И Виктор Кирков (мениджърът на Отбора) ми каза: това е Куаси Ив, най-добрият вратар, който сме имали. Той е бежанец. Не сме сигурни, че ще рита за България, защото още е проблемно оставането му тук.

Води ли го вече на театър?

На „Дон Жуан“. Вкарах го преди представлението при нас. Минахме през чакащи актьори. През мъжките, женските гримьорни. Запознах го с всички. С Деян Донков, с Валери Йорданов, Руси Чанев, Юли Вергов. След театъра беше толкова щастлив. Писа ми есемес: ти просто прелестна. Всичко бил разбрал, не бил лош човек Дон Жуан.

Като стана дума за театър, спомняш ли си какво беше казал Владо Карамазов за теб – че актрисите трябва да са не само хубави, но и малко луди.

Прав е. Но това трябва да е контролирана лудост. Аз си преживях една нова театрална академия през последните години. Много неща се отпушиха у мен. И това рязко си пролича.

За първи път от няколко години насам ми е ужасно любопитно да бъда актриса и не искам нищо друго. Добих смелост. Много кураж, много даян трябва да бъдеш актьор. Интересен актьор. В този смисъл ставам все по-луда, но контролирано луда.

Ти си си партнирала с някои от най-големите български актьори, най-харесваните. Можеш ли с по едно изречение да ги определиш?

И са ми приятели повечето. Дай да видим.

Юли Вергов.

Красив, мрачен тип, който за две секунди може да разсмее всеки, но не и себе си.

Владо Карамазов.

2000 конски сили мотор, когато е на сцената, и понякога без мотор в живота. Той ми е голяма слабост. Много го обичам. Абсолютно талантлив човек.

Деян Донков.

Има една песен на 100 кила, която самият той си пее: Боли ме к..а за тебе, тебе и тебе. Той е такъв. Абсолютно не го интересува. В хубавия смисъл.

Мишо Билалов.

Френски аристократ с православен меч в ръката. Той е краен русофил и православен човек. Като плакат от най-хубавите филми на Фелини.

Калин Врачански.

Добро момче, което много иска да бъде лошо.

Захари Бахаров.

Стабиуен. Той е най-стабилният от всички ни, непоклатим. Ако от някого ще имаме голяма новина, там ще бъде.

Има ли уроци, които си научила от някого от тях?

Имахме една сцена с Мария Каварджикова в „Дървото на живота“, която се получи наистина добре. Карамазов гледаше отстрани. Много хубави неща ми каза. Мина време, нещо се случва, звъня му по телефона, тръшкам се, рева, хленча. Ужасна трагедия, глупотевина някаква. Той млъкна и после каза: Не мога да повярвам, Теодора. Преди пет минути игра като звяр и 200 човека ти ръкопляскаха на терена. В момента една дребна душица ми се обажда да ми хленчи за глупости и целият мит за това, че ти си се променила и че след като играеш толкова добре, си толкова голяма и в другото, се срина на малки парчета. Дай малко и в живота да я видим тази Голямата.

Владо ми е много близък. И е голям. Те всичките са големи актьори, защото са и много големи хора. Не казвам добри хора. За да бъдеш добър артист, е важно да бъдеш интересен човек. Всеки един от тях е като море – да плуваш, да плуваш в него и край няма. Няма дъно при тях.

Ужасно дълга връзка. 10 години. Това е немалко време да се разочароваш от някого. И мога да кажа, че най-големият мъж в живота ми е точно той. Преди бях влюбена в ръцете му, в смеха му, в начина, по който ме кара да се чувствам, когато влезе в стаята, заради това, че когато те хване за ръката, не те е страх от нищо, в начина, по който се забавлява. Разбира се, тази връзка преминава през най-различни неща, но бракът е бягане на дълго разстояние с препятствия. Не е на 50 и 100 метра. Падаш, ставаш и продължаваш, защото си си казал, че с този човек ще финишираш. Не съм срещала друг мъж, с когото бих искала да умра. Аз по принцип не искам да умирам и имам проблем с това. Но напоследък обожавам Стефан заради това как реагира на нещата, които се случват с него.

По-конкретно?

Не е хубаво човек да разказва такива лични истории, не е проява на добър вкус да ги плясваш така пред хората, но... Преди години Стефан и още двама приятели създадоха станал известен впоследствие ресторант. Стефан се раздели с тези свои бивши партньори и приятели, пази боже от такива приятели.